Колеж сред дърветата

''Зелена мечта'' е академия за обучение на млади хора от различни националности с различни интереси и идей с цел изграждане на доверие и работа в екип. Програмата е 6 месеца. Академията се намра в сърцето на алпите и е основана през 1980г. От тогава на сам всяка година тя приема до 20 ученика (от 18 до 24 години) в програмата си за усъвършенстване. Тя включва на практика всичко - от курсове по готвене до летене с пара планер. Всеки се записва за това което иска и работи по програмата СТРИКТНО... Учасващите са изолирани от света (в смисъл имат си нет и телефони ) обаче са високо в планината където няма никой освен тях и техните ''преподаватели''.

"- Ох! Главата ми! Кой строи тези академии за обучаване в сърцето на Алпите! Добре че си нося хапчетата!". Джошуа бръкна в един от джобовете си и звади малко кръгло хапче, глътна го и си пое дълбоко дъх, сега нямаше за какво да се притеснява - намираше се на края на света, изолиран от всякаква цивилизация. Това за много хора би означавала сигурна смърт, но Джошуа беше спокоен и доволен, че ще прекара известно време сред природата. Тормозеше го само пулсиращата болка в дясното му слепоочие, ако тя се разпространеше знаеше какво ще стане.
"- Хах, и какво правя тук? Защо баща ти ме праща тук?! Аз нямам проблем с общуването, освен с теб де, никога не ми позволяваш да правя каквото искам! Но съдейки къде се намираме, скоро ще съм свободен, нали мое извратено Аз?"
"- Извратеният си ти, Алек!" - отговори Джошуа и взе още едно хапче.
Слезе от джипа, взе си куфара и каза чао на шофьора (баща му нямаше времето да го изпрати). Огледа се наоколо - планина, гора, небе - всичко беше толкова чисто и непокътнато, толова девствено. Знаеше, че целта на тази "ваканция" съвсем не беше да се разхожда сам из гората - тя беше да се разхожда заедно с много други хора, така нареченият екип, в гората. Знаеше още и че няма да бъде посрещнат добре, особено след като всички разберат за проблема му, но баща му настояваше, че за да си намери работа, трябва да докаже, че е работоспособен.
Тръсна глава, за да се отърве от тези мисли и отново насочи вниманието си към самия замък в който щяха да отседнат и хората, които виждаше наоколо.
Две момчета, и двете в черно. "Единият е гей!-мислеше си Алек, а другият е просто разлигавено мамино детенце..или неосъзнат гей!"; "Спри да мислиш! С тези хора ще работим и това е! Каквито, такива! Все едно ти си нещо по-добро от тях, че ти даже собствено тяло си нямаш!"; "Е, тук ти си виновен, ако ми даваше по-често това тяло, можех да направя чудеса....като тези които замислям с ей онази леко червенокосата! Никак не бих отказал да остана насаме с нея..."; "О, я стига! Та тя е с около 5 години по-голяма, а и мога да се обзаложа, че ще е някоя от преподавателките!"; "А аз мога да се обзаложа, че ако ме псунеш да контролирам това тяло, тя ще е моя!"
Джошуа реши, че този диалог става прекалено дълъг и тръгна към входната врата, където се бяха събрали другите. Не умираше от желание да се запознае с тях, но колкото по-бъзро действаше, толкова по-бързо щеше да свърши този ад, и щеше да се наслаждава на свободното си време.

Ерик огледа новите ученици. От своя страна повечето от ученичките също го забелязаха.
Тъкмо се връщаше от планината, беше му се отворила възможност да отиде сам за да поснима и реши да се възползва. Не че имаше проблем да ходи с ученици, те просто проваляха всичко понякога! Голям брой от ученичките, които се записваха в курса му по фотография, го правеха само за да точат лиги по него и евентуално да си пробват късмета. Това определено ласкаеше егото му, а и едва ли някой друг в академията можеше да се похвали с толкова редовен секс, колкото него,но пречеше особено много на работата. Те нямаха фотографско око, бяха несериозни, шумни и най-вече, постоянно се редуваха да подтичкват след него! Понякога наистина ставаше досадно.

Видя Аманда в тълпата и й помаха жизнерадостно. И на нея не й беше лесно. Сигурно нямаше мъжки индивид в тази академия, чийто поглед да не остава в нейните красиви....очи.

Макс се бе облегнал на една стена и пушеше оглеждайки замъка. Две мисли се въртяха в главата му ''Шибани позьори'' и ''Какво правя тук мамка му'' . Загледа малко даскалите и единственната мисъл която стигна до и без това закърнелия му мозък бе ''Ебах го аз ли съм единствения дето не е обратен тука?''

Аманда се бе надвесила на един от балконите и наблюдаваше с интерес новодошлите ...Няколко ''проблемни'' момчета едно русо минйонче и Ерик се бяха насочили към входа... скоро щеше да трябва да се насочи към аудиториума ... все пак тя щеше да води представянето тази година.
Вниманието и бе привлечено от един Джип, който се движеше със не съобразена скорост, в двора на академията.

Ели стоеше близо до останалите новодошли. Доста се притесняваше от това място, защото знаеше с какви хора ще й се наложи да общува. Деца на богаташи. Те винаги бяха с ужасни характери. Надменни, нагли, всички се бореха за прозвището "лидери" в социалните си групи. Впечатление й направи приближаващия се висок, в сравнение с нея мъж, който мъкнеше две огромни раници, явно пълни с обективи, лещи и поне 2 професионални фотоапарата, защо и ръцете му бяха пълни с фотографски пособия.
Беше по-възрастен от учениците и съдейки по тези две неща лесно можеше да се досети, че това би трябвало да е учител по фотография.
"Този човек определено имаше доста особен чар." Помисли си Ели.
В този момент й се стори, че той погледна към нея и бързо отмести поглед.
На балконът стоеше, както тя подозираше, защото беше разпитала други ученици от предишни години за нея-психоложката(беше се свързала с 2 момичета, едното от които също влязло благодарение на държавна стипендия). Определено беше красива, при това много!

Крис спря почти пред входа на академията, изключи радиото и слезе от колата. Тръшна вратата на Raw-ата и се усмихна на академията - обичаше това място. Сложи си тъмните очила и нарами сака си. Докато се насочваше към входа поогледа новите ученици- щеше да си има ядове с някой от тях, от сега го знаеше. Видя Ерик и му подвикна да го изчака. Погледна часовника си - щеше да има достатъчно време да се преоблече преди да започнат в актовата зала.
''Радвам се да те видя Ерик''- Каза подавайки му ръка с усмивка без да спиря хода си( подканва го да ходят нагоре- да му разкаже какво е изпуснал от миналата година)

-И аз се радвам да те видя, Кристофър-обърна се към Крис и се ухили до уши. Погледна си ръцете и реши, че няма да успее да му подаде ръка, беше ЗАТРУПАН с всякакви техники, половината от които не успя да използва. Лаптопът му беше в чантата, която носеше през рамо, макро обективите бяха в чантата на гърба му. Любимият му ветеран Канон, преметнат през другото рамо, Никонът в дясната ръка, заедно с 2 обектива за него в лявата. Опита се да освободи поне една от двете за да се здрависа с Крис, но реши да не пробва, за да не потроши нещо от невнимание, затова просто сви рамене с отчаяна усмивка. Намести лаптопа и канона на рамената си, защото усети как бавно се изхлузваха и се обърна отново към Крис:
-Ами...хайде да вървим нагоре. Между другото, джипа нов ли е?

-Да, взех го миналия месец - истинско котенце, пък и беше адски евтин като за такава кола. - Крис огледа колко се бе натоварил колегата му и се ухили - Господи човече, знам че правиш ''изкуство'' но наистина ли ти трябва всичко това? Дай една чанта и без това едната ми ръка е свободна - нещо не чупливо ако може .
- Е хайде разказвай какво изпуснах докато се ''разхождах'' из африка? Чувам , че сме имали нова психоложка ?

-Честит да ти е - подаде му чантата с Канона, като много внимателно проследи как точно ще го носи Крис. Обожаваше фотоапаратите си и се отнасяше с тях, така, сякаж бяха от стъкло.- Аз откровенно казано не бих разчитал на това "котенце" да ме разхожда в планината обаче. Бях загледал една сива рав четворка, но ме посъветваха, че не стават за по-сурови терени. Сега съм се насочил към руските джипове. Като дизаин не струват, но са здрави и евтини, а аз както знаеш се мъкна от чукар на чукар за да снимам различни животни и няма да ме е яд, когато потроша такава кола.-пое си въздух, защото каза всичко това на един дъх и продължи.-О, да...новата психоложка, погледни към балкона-казвайки това и той погледна натам и се ухили мазно.
Продължиха да ходят и стигнаха в академията.
-Как мина в Африка?

Принципно Крис не си гълташе езика, но тази дама явно успя да го умагьоса. Добре че беше въпроса на Ерик да го приземи на земята.
- Ами мизерно, както и да го погледна там хората просто си страдат и умират... направихме каквото беше по силите и юрисдикцията ни, занесохме им дрехи храна и лекарства, но с този политически режим... няма значение всъщност спасихме колкото можахме, другото е в ръцете на Бог.
Навлязоха в академията. Неловкото мълчание май се беше проточили малко по-дълго от желаното...
- Какво ще преподаваш тази година фотография или история на изкуството?- Попита Крис докато чакаха картите за стайте си.

Аманда:
Е, време е да се насочвам надолу- си каза и напусна балкона хвърляйки последен поглед на пристигащите. Последната мисъл която мина през главата й бе'' Що за егоистичен тъпанар би карал така в учебна зона?'' - Въпреки че новопристигналия й колега не изглеждаше като анти-социалния тип.

Макс:
Макс хвърли фаса си на земята и задърпа куфара си към входа. Единнствената му мисъл бе '' Кой идеот е сложил чакъл вместо цимент тук!""

Ерик:
-Мисля да се пробвам и с двете. Смятам, че ще успея да наглася някак графика така, че да ги съчетая. Е какво ще кажеш за психоложката? - беше му ясно защо мълчанието се беше проточило толкова дълго. И двамата бяха започнали да преглъщат доста трудно, когато забелязаха Аманда на балкона. Ерик се усмихна на момчето, от което взе картата си и погледа към Крис, за да поскаже, че не е забравил въпроса, който зададе.
После отново хвърли поглед на учениците и им се ухили приветливо. Честно казано, не му бяха особено симпатично. Миналата година имаше две госпожици на по 23 години...Ооо, бяха страхотни. Тази година женския състав беше доста по-ограничен, макар отново да не бяха за изпускане. Но момчетата бяха отчайващи. Всичките му приличаха на депресирани тийнейджъри с психични отклонения.

Ели:
Някой я избута доста невнимателно и тя се олюля. Може би беше най-ниската от всички ученици и учители. Помъкна куфара си след тълпата. При разпоредителя за карти бяха онзи фотограф и друг, вероятно също учител. Като се замисли и двамата бяха страшно симпатични! Изчерви се при мисълта и заби поглед в пода.

Алек:
Мамка му и мястото! Две симпатични само видях, и както разбра ти после, едната била психоложката!
Джошуа:
Е поне ще прекараш доста време с нея насаме...по-точно аз ще прекарам доста време насаме с нея, не смятам да ти давам възможност да ме избуташ!
Алек:
Хах, я се виж бе! Вече чуваш гласа ми доста по-силно отпреди, това значи само едно нещо...
Джошуа (прекаъсвайки Алек)
..че се нуждая от една хубава, отпускаща вана!
Алек
....по възможност с ей онова ниското и русокосо момиче!
Джошуа за пореден път тръсна главата си и измисли плана за действие - отива при разпределението за картите, бута се навсякъде и се запознава с всеки който бутне. После ще отиде да се запознае с психоложката и да й представи проблема си - всеки с по-сериозно психично заболяване бе задължен да се представи още при първа възможност, за да могат определеноте хора да го следят до края на "ваканцията" с учебна цел.
Закрачи бързо натам и първия изпречил му се на пътя беше точно това русо момиче. Усети как Алек трепва някъде вътре в главата му, но засега положението беше под контрол.
- Ъъ...извинявай, не те видях. Аз съм Джошуа. (представи се той и се усмихна възможно най-приветливо)

Ели погледна нагоре към момчето, което без малко не я събори.
- Ъъ...извинявай, не те видях. Аз съм Джошуа. (представи се той и се усмихна възможно най-приветливо)
Как ли ще види, като стърчеше с поне глава над нея? И тя му се усмихна на свой ред, като остана изумена щом видя погледът на момчето. Имаше две различни очи! Колко странно само...
-Здравей, аз Ели

"Много си секси!"- искаше да каже Алек, но думите излезли от устата на общото тяло бяха:
- Радвам се да се запознаем Ели. Кажи, как се озова тук? Баща ти не е бил доволен от кариерата ти? Майка ти е решила, че трябва да се отърве от теб за известно време?

Eли не отговори веднага. Колебаеше се дали да каже истината или да излъже. Ръцете й трепнаха.
-Не, всъщност...Аз дойдох тук с държавна стипендия. А от университета казаха, че могат да ми покрият годината като взета, ако тук изучавам сходни предмети. И аз...-отново се изчерви-реших да пробвам.
Вече беше сигурна, че това беше голяма грешка. Сега и това момче щеше да започне да й се подиграва. Сигурно в куфара си имаше повече дрехи, отколкото тя в целия си гарбероб! А беше момче!

- Уоу...колко ли си се бъхтила за тази стипендия...-кза Джошуа.( "Ахахаха, задрътенячка!" чу в главата си) - Ти наистина искаш да си тук! Извинявай ако съм те засегнал с предположенията си, просто явно нямам това желание да съм тук, но сега мога да се заразя с ентузиазъм от теб.
Джошуа се усмихна, и това не беше насилствена и лицемерна усмивка, а искренна и топла.

-Всъщност не съм се бъхтила особено. Имам силно развита фотографска памет, веднъж щом прочета нещо, трудно излиза от главата ми-започна да обяснява Ели, но се спря, защото знаеше, че на никой не му се слуша подобно нещо.
После продължи отново:
-На какво мислиш да наблегнеш тук? Какво ти е интересно, може да се окажем на едни и същи курсове(въпреки че силно се съмняваше)

- Честно казано интересувам се от изкуства - театър, литеарура, фотография. Също така екология и история. Доста различни предмети, но има по нещо за мен в тях. Като спорт предпочитам ездтата, няма нищо по-хубаво от кротка разходка из гората на гърба на кон. А ти?
Джошуа се вслуша в мислите си, странно но чуваше само своите, сякаш Алек се бе отегчил и си беше намерил друго занимание, или се чувстваше толкова спокоен, говорейки с Ел, че Алек дори да крещеше, пак нямаше да го чуе.

Mакс:
Макс додърпа куфара си до гишето и зачака да му донесат картата за стаята. Говореха му нещо за семинар... презентаций... На баба му фърчилото. Някакъв изрод с кофти лещи говореше с една лилипутка... Двама гея заминаха нагоре по коридора... Как мамка му се нави да се набута тук?

Аманда:
Аманда отвори двукрилата врата и открехна един прозорец, колкото да стане течение. Сложи очилата си включи лаптопа - след околко 40 минути тук щеше да е пълно с ученици и учители и нямаше намерение да се излага пред тях. Издиша леко и седна да преговори презентацията си.

Крис:
Крис отвори стаята си , и хвърли сака си на леглото... Все същата стая- все едно му пазеха резервация. Измъкна един диск на Sabbath от сака си и го пусна да свири тихичко- все пак това беше училище. Погледна часовника си - идеално щеше да има достатъчно време да се обръсне и изкъпе преди презентацията.

Ели:
Eли се замисли. Много искаше да учи всичко! Но нямаше време за това, трябваше да си избере курсове, които да посещава, до сега не се беше замислила за това...
-Ъм...аз...не съм сигурна. Искам да посещавам фотографията, но за жалост нямам оборудването за там, а предполагам преподавателят ще държи на поне приличен фотоапарат с автоматични настройки и сменяаем обектив. Така че ако това е условието, курса ще мине и без мен. Искам да уча и нещо свързано с историята, може би история на изкуството, не да е просто история. Не съм си избрала все още какво точно искам-измрънка Ели.

Ерик:
Ерик забърза към стаята си. Беше в дъното на първия етаж. До нея баща му бе отставил още една празна стая, която той ползваше като фотографско ателие. Влезе в стаята си и остави бързо всички раници. После направо изхвърча и тръгна към залата за презентация. Аманда вече беше там, явно преговаряше презентацията. Бащо му беше казал да се постарае да е там преди да почне презентацията, а не да чука някоя от ученичките или да е в планините(разбира се, не така буквално). Погледна часовника си и видя с облекчение, че беше подранил с цял половин час.

- Имаш достатаъчно време да се ориентираш, Ели. Сигурен съм че преподавателите и курсовете ще са на ниво. (чиста лъжа....). Ако се притесняваш, че нямаш фотоапрат, мисля че преподавателят има куп техника и с радост би услужил на момиче като теб, а дори да не го направи само ме потърси - имам два в себе си. Единият е уж за пейзажи, другият за бързо движещи се обекти, но според мен няма никаква разлика - Джошуа се почуди какво още да каже, погледна Ели, усмихна се и се сети да провери часовника си. - Е, Ели, надявам се да се видим по-нататък, но оства само половин час до презентацията, а още не знам в коя стая съм. Доскоро - каза той и изхвърча още преди Ели да отговори.
"Половин час.....това значи че ще се представя на психоложката след това"
"Усещам наличие на стрес Джошуа, може би ще е добре да дадеш на мен да говоря с псхоложката, нали знадеш, за да не се стресираш повече" - и тук Алек би се усмихнал злокобно....ако можеше.
Джошуа не му обърна внимание, взе някакъв ключ от стая, подписа някакви листчета и се запъти към стаята. Не беше трудно да я намери - на 3 етаж с прекрасен изглед към планината и огромна вана в банята. Заряза багажа, отвори чантата си и разположи ароматните пръчици и свещите. Погледна часовника си - остават 15мин. Смени тениската си и се запъти към залата в която щеше да се проведе презентацията. Там намери повечето от преподавателите и "учениците", както и психоложката. Седна на 3 ред и зачака.

Прекалено черната фигура на Трайс слезе от нещо наподобяващо мини ван и завлачи опърпан, огромен сак към замъка. Беще сред последните, които влизат. Имаче някаква кифля зад него, и разни други невзрачни идиоти. Дали ако се правеше на добро момче известно време щяха да го пуснат по-рано? Съмняшаше се. Пък и не се заслужаваше усилието. Накакво момиче му подаде картонче с номер и ключ за стаята му, след като го попита за името му, предметите, които ще изучава и други досадни детайли. Изглеждайки по-скоро заспало стигна до стаята си, остави внимателно сака на леглото и извади от него малка клетка, през репетките на която се подаваха гладки, дълги, бели косми. Извади и купичка, наля вода и извади Илейн от клетката и. Погалия десетина минути, след което я прибра в банята за всеки случай и зе запъти към залата за началната презентация.

Пристигна преди повечто от останалите. Имаше някаква нахакана учителка, вероятно даскалката, която щеше да приказва глупости два часа. Щеше да е интересно, поне, как дя говори за знания и тем подобни и мъжките в гледад в циците. Беше му трудно и сега, въпреки, че тя се беше навела над някаква пака и малко се виждаше.

Приближи се почти пред нея и зачака, гледайки с мраморно изражение някъде в празното пространство, докато даскалката не се поизрави малко и не му предложи по-добра алтернатива.

Чакаше, чакаше, но нищо не се случваше. Чудеше се дали да не отиде при психоложката, но забеляза, че някой друг вече чака пред нея и едва ли беше само за да й гледа циците.