Колеж сред дърветата

Aманда огледа обнадеждаващо аудиторията и започна:
" ''Зелена мечта'' е академия за обучение на млади хора от различни националности с различни интереси и идей с цел изграждане на доверие и работа в екип. Програмата е 6 месеца. Академията се намра в сърцето на алпите и е основана през 1980г. От тогава на сам всяка година тя приема до 20 ученика (от 18 до 24 години) в програмата си за усъвършенстване. Тя включва на практика всичко - от курсове по готвене до летене с пара планер. Всеки се записва за това което иска и работи по програмата СТРИКТНО... Учасващите са изолирани от света високо в планината където няма никой освен тях и техните ''преподаватели'' "
Показа няколко снимки от предишни години и със златна нотка в гласа заяви...
- Като че ли това за сега е всичко- под вас има бланки с евентуалните курсове, моля да ги попълните на излизане...
Някакви въпроси? - попита оглеждайки хората в залата.

Макс:
''Е не бате просто спри ме да се запиша... -каза гледайки формуляра. Вместо да го попълни внимателно, реши да драсне там къквото му попадне и излезе да пуши.

Крис:
Се облече и тръгна да слиза към учителската с цел да разбере какво и на кого щеше да преподава.

Джошуа не успя да се съсредоточи добре в казаното от психоложката, главата го болеше все повече. Явно дългото чакане му въздействаше също толкова гадно както и високата надморска височина на която се намираше. Изгълта 2 хапчета наведнъж и се надяваше това да помогне поне засега. Разгледа формулярите и наистина се очуди като видя колко много занимания има. Той се интересуваше най-вече от ездата, екологичния клуб, фотографията и литературата. Разбира се навсякъде имаше задачи изискващи колективна работа, освен може би в ездата, там щеше да е сам сред природата на спокойствие. Попълни всичко както трябва и после застана някъде встрани в залата, чакайки психоложката да се освободи, за да говори с нея.

Eрик се постара да направи снимки на откриването. Направи доста, беше се запасил с 3 карти от по 2гб, изщрака прилично количество хващайки колкото се може повече от учениците и още толкова снимки фокусирайки по-интересните субекти. Те всички бяха интересни. Беше като ролер костер да обучаваш група от психично разстроени, лигави и в повечето случаи не особено интелигентни мамини дечица. Като се замислеше и той беше такова, но с напредването на поколенията, трупащи се над неговото все повече се отчайваше.
След като всичко свърши, извади картите, прибра фотоапарата в чантата и се запъти към учителската. Някъде пред него засече фигурата на Крис, който явно също се беше отправил натам.