Едно магическо приключение в София!

PhoenixMighty: Най-омразното нещо на този свят- намирането на място да спреш в центъра всеки път когато ми се наложи все няма места... правя вече 3та обиколка на района и всичко това за две кафета... Да не говорим че умирах от жега- беше адски топло - дори и за Юни!
Бусът пред мен тръгна да излиза - перфектно спрях и изключих двигателя на Audi-to "ебаси деня... Когато ловях демони не съм губил толкова нерви колкото с тея от данъчното... ''
Погледнах кутията от Victory на таблото, ако запалех сега няма6е да мога да вляза във Starbuks-a , какво пък имам достатъчно време - Моник просто щеше да ме почака. Излязох от колата и запалих ... блаженство .... опрях гръб на близката стена и се загледах в НДК.



xael: Климатикът ли не работи или миризмата на пот е характерна за всички сезони тук вътре? Тази работа е абсурдна!? Защо ли се изненадвам, че съм затънала толкова дълбоко, доста рядко може да се наследи нещо от роднина, когато си елф и смъртните случаи не са предвидени в дневния ред...никога.Особено когато изневеряваш на традицията и роднини до 9то коляно се опитват да те анатемосат, за дето си преминал към "тъмната страна". Няма значение, нали? Но тези клаксони,тези клаксони, които не спират да звучат, дори когато свършвам работа. Иде ми да танцувам върху колите на всички идиоти, които се опитват да се доберат до съседната пряка, но за целта излизат с огромния си джип, който заема 3 платна в улица с две! Това е предимството да ползваш колело, дори и да не можеш демонстративно да го караш със скоростта, която реално можеш да си позволиш да развиеш.
Може би ще успея да се измъкна през почивката незабелязано и да отида за нещо студено до близкия Старбъкс.


eklessia: Излезе от университета и се зарадва на безмилостното слънце, което опари кожата й. Повечето хора недовослтваха от жегата, но явно в нея си беше заложена горещата кръв и любовта към горещото и изобщо всичко, което пари. Реши да върви пеша до Старбъкс, имаше цял час докато започнеше смяната й. С голяма мъка се откъсна от последната лекция, но щеше да закъснее за работа. Пък и й се искаше да остане само за да натрие носа на оня невеж и самовлюбен професор, който изцяло подкрепяше тероията на Дарвин, но явно не искаше да повярва, че и човека може да еволюира от сегашната си форма. Глупак! Амиел прибра непокорните къдрици на тила си и ускори крачка. Натовареното движение не й правеше впечатление... умееше да бъде сама със себе си, където й да се намира. Точно за това не забеляза момичето с колелото, на което налетя пресичайки Графа. Момичето се намуси, смънка едно "добре ли сте", в резултат на което получи смънкан отговр "да, не се притиснявайте" и продължиха по живо, по здраво. Страхотно, щеше да стигне 15 мин по - рано и да има време за кафе и да се свърже с баба си....

PhoenixMighty: ''Потя се като прасе в тая... Хмм това е рядкост- две хубави момичета едва не се претрепват една друга- шансове в живота'' си казах с усмивка. Не ме засяга... пак се отнесох в мислите си относно бара. Изгасих си цигарата и си свалих слънчевите очила. Влезнах в кафето и се наредих на опашката .
''Бог да ми е на помощ ако помнех какво трябваше да взема''

eklessia: Амиел влезе в кафенето и въздъхна при вида на дългата опашка от капризни и неудовлетворени хора, третиращи обслужващия персонал като слуги. Залепи милата усмивка на лицето си и смело пристъпи навътре. "о, Миличка добре че подрани, трябва да си тръгна по - рано , изникна сешна работа" - жената зад бара не дочака отговор, а направо свали престилката си и забърза към вратата. "Няма проблеми, Аби, върви". Трябваше да се сети, че и идеята със 15те свободни минути ще се размие като плод на въображението й. Тръгна към бара и се размина с няккъв мъж, вероятно махмурлия, който задържа погледа си върху нея.... неее, въображението... и все пак имаше нещо необичайно. УСЕЩАШЕ го.


PhoenixMighty: ''тази не отнесе ли оная с колелото...? както и да е ето 4е ми е ред ... о супер - Камикадзето ще ме обслужи- хммм сладичка е ... Кафето Казанова! После ще точиш лиги..."
- Добър ден бих искал две ... ха сега де... от онези студени кафета със многото сметана и сладолед ... сещате ли се, дето са във пламасовите прозра4ни 4а6и и прили5ат на мелба? Гранде ... мока ли беше - нещо си?
'' Какво пък ме зяпна толкова... надали съм първия идеот който не може да си каже поръчката?''
- Госпожице...?


eklessia: Леле... този човек определено беше преживял много. Вълната премина през нея невероятно бързо и всичко, което можеше да си спомни бяха някакви невероятни образи на в...в..вампири и върколацци и вътрешности... технитв вътрешности. Като че ли този мъж имаше отговори на много от въпросите й.
- Да да... сещам се. Един момент моля..
Амиел не се помръдна. Мъжът повдигна въпросително вежда и след това тя си спомни, че в момента той е клиент. Приготви кафетата и ги остави пред него... Втречвайки се


PhoenixMighty: ''Ok знам че винаги съм си мечтал да спирам дъха на жените само с поглед но това беше нелепо...''
- Госпожице... познаваме ли се от някъде?
''Нещо не беше наред ... или щеше да се окаже че няма да е наред...''


eklessia: - Аз... не знам. Предполагам, че не. Няма как. Вие живеете в друг свят.
Амиел не отместваше поглед. Не можеше да пусне мъжът да си тръгне. Той можеше да й помогне.
- Извинявам се, но просто ме заинтригувахте.
Опита се да изпърха с мигли, както бе виждала да правят в турските сериала, но някак не беше сигурна че й се получи. Нямаше особен опит с мъжете. Те бяха просто като въздуха - мръсни и необходими.


PhoenixMighty: ''Заинтригувал а?... Добре да видим този друг свят...'' Сложих си слънчевите очила и без да чакам разрешение или да дам предупреждение се пресегнах и докоснах ръката й уж да си взема кафето. Транса беше слаб но ... мамка му! Момичето имаше дарба - силна притова а аз ... току що май се издадох. Лекций... Някаква стара жена и... ''сантерия'' може би или ''Луика''. Явно деня ми няма да е чак толкова спокоен колкото се надявах - не видях да има и помен от офиса... а това значе6е 4е тя или нямаше ''дарбата'' или просто никой още не я беше бракувал

„По дяволите, нагли хора!! С какво право някакво момиченце ще се опитва да ме помете!? А, да...забравих, че според баща ми аз съм момиченце. Кога ми го беше казал? Преди 2 години, когато за последен път го чух...”
Риенна стоеше почти на входа на заведението и разни хора я блъскаха за да спечелят мястото на предпоследния, а не на последния на опашката.
„Да се върнем в настоящето, Риен. О, чудесно, вече си говоря сама? Явно най-добра комуникация осъществявам с мъртвите и със себе си! Очарователно!Къде е веригата за колелото? Къде я оставих...В офиса?”
Започна да претърсва джобовете на якето си усилено, въпреки че логическата й мисъл упорито отказваше да побере идеята как веригата за колелото ще е в джоб, в който на практика едвам ключодържател и 3 ключа се побираха.
„ Не, вкарах колелото в стаята, не е там. Вкъщи? Не...О, по дяволите! Забравих! Кучето я изяде вчера!?”
Ядосана, разблъска няколко човека в отговор на техните атаки, не беше толкова внимателна и при последния получи лакът в корема си, което я върна обратно в сегашния момент.
„Защо пред Старбъкса има опашка, каквато има, когато обявят крайния срок за плащане на данъците за апартаментите? Да не би да има промоционално кафе, което има аромат на чорапи и рози и вероятно подобен вкус и е само 9,99лв?А, ето го дребното арабче, което се опита да катастрофира в мен. Работи в Старбъкс? Ще й вгорча живота някой път, когато няма такава опашка. „
Фиксира възрастна жена, която беше седнала близо до нея. Изглеждаше й като надежден човек, който да опази колелото, докато тя си вземе поредната бозава напитка, към която се беше пристрастила с времето.
Риенна си направи път през половината опашка в заведението. Макар това да бяха хора, а хората обожаваха да предизвикват суматоха, когато някой...или нещо ги предреди, тя винаги успяваше да мине незабелязано меджу големи групи и това й върешеше чудесна работа, когато се плащаха сметки. За отрицателно кратко време се беше озовала в началото на опашката и започна да наблюдава доста старателно т.нар. от нея "арабче", което зяпаше с голямо недоумение и шок мъжът, който стоеше пред нея. За жалост Риенна не можеше да види какво я е изумило толкова, защото мъжът беше с гръб към нея.

Докосването на мъжа беше най - необичайното и най - плашещото нещо, което й се беше случвало. Като изключим веднъж, когато прочете мислите на една котка, която според нея беше човек или имаше съзнанието на човек. Усети чиста и неподправена сила... сила като нейната. Прехапа долната си устна до кръв и рязко издърпа ръката си.
- Не разбирам....
Помисли си, че може да попита непознатия дали би искал да й даде някои отговори, но погледът й попадна на зеленоокото момиче с колелото, което беше следващо на опашката. Странно, не го беше видяла по - рано. Струваше й се, че я изяжда с поглед, задето се бави с поръчката. Амиел се разбърза, върна рестото и припряно пожела приятен ден на шантавия мъж, който продължаваше да я гледа преценяващо... недоумяващо... Но погледа на зеленооката някак повече й въздействаше.

Толкова сила а нетренирана, това.... "Сега пък какво?'' Тръпки се понесоха нагоре по гърба ми и усетих познат'' Мирис''
- некромекон... тъмните изкуства. Излъчващия се намираше зад мен. "Да не рискуваме и да не скачаме..." Добре нека е така. Извадих една визитка на бара и я оставих до касовия апарат. Изнесох се без да поглеждам назад. Чак когато врата се затвори след мен се обърнах и погледнах ''истински''... Некромантка - мамка му! Явно днес срещата ми щеше да отпадне... Извадих мобилния си телефон и набрах''офиса'' - Лили- аз съм.. Да имам нужа от услуга! Случайно налетях на индивид без фракция... Хубаво е да... Стига де, Нали...Добре ще се заема но кажи на Старчето че ми е длъжник ще си искам парите!'' Отидох до колата и измъкнах мачетето си от под седалката... ''Няма нужда теб някой да те вижда'' изрекох и острието послушно се трансформира в обикновенна пеперудка. Изхвърлих едното кафе в кофата, подпрях се на капака на колата и си запалих цигара..."Сега идва интересното!''

Риенна изпроводи мъжът преди нея с поглед. Не й допадна особено начинът, по който се изнесе от заведението. Сковано. Без да погледне отново към арабчето, защото тя стоеше между тях. Отбягваше не "малката кафепродавачка", а нея. Ловец? Те не си падат по некроманти. Обикновено. Занимават се с "по-мрачни" създания-демони, вампири...такива, които реално са опасни за околната среда. Пък и тя не се беше занимавала от години. Поне за сега нито веднъж не беше имала проблеми с ловци. Напротив, макар да не се харесваха, десетки пъти бяха искали помощ от нея при по-заплетени случаи, защото елфическите способности бяха високо ценени и заплащани, елфите все пак се брояха на пръсти. От части елфическия й произход държеше главата на раменете й, макар често да злоупотребяваше с него и да го правеше съвсем съзнателно.

Някой зад нея напираше да я премаже или да скочи направо при персоналът, което я накара най-накрая да обърне внимание и на момичето пред нея.
"Визитката, остави нещо пред момичето, това ли беше? "
Погледна момичето, усмихна се почти толкова сковано, колкото мъжът преди нея се изнесе от Старбъкс и веднага фиксира малкото картонче, което момичето беше на път да прибере.
"Къде ти отидоха бързите рефлекси?"
Погледна я отново, този път доста по-продължително и изпитателно. Момичето се стресна, а Риенна това и чакаше. Грабна визитката за части от секундата и я прибра в джоба си. Ръцете им се докоснаха и Риенна побърза да прибере ръката в джоба си възможно най-бързо. Момичето се стресна и на лицето й се изписа странна смесица от изненада и уплах.
-Съжалявам много за бавенето, току що видях един познат-обърна се тя към тъмноокото момиче, след това се обърна и се запъти към входа с бърза крача.

Какво стана току що? Това бяха най - бързите рефлекси и най - дълбоките зелени очи, които някога бе виждала. Момичето явно си помисли, че тя не разбра какво се случи. Добре... денят ставаше прекалено ужасен. Искаше й се да може да се измъкне и да последва или нея, или непознатият мъж, или и двамата... Като че се познаваха. Мъжът я изчака отвън и сега разговаряше със зеленооката. А дори и да не се познаваха, не можеше да го вини. Мацката си беше хубавка и отракана. Започна да обслужва хората машинално и напрегна слуха си със всички сили, за да чуе какво си говорят.

Зеленооката директно се насочи към мен. ''Какво пък...'' Огледах я от главата до петите- наистина не искам да ми се налага да я ''обезвреждам''
- Е? -попитах спокойно. - Ще си имаме ли проблеми или си нямаш ''Господар''.... некромантке?- Надигнах се от капака и си свалих очилата за да ме види ясно... Чисто сребърните ми очи без зеници явно и подзказаха ТОЧНО какъв съм.

-Хм, ясно каква била работата. Нямаш никакво право да си вреш оракулския нос около мен.
Каза го равно, не беше ядоса, а облекчена, че разбра така бързо какво е проявило такъв интерес към нея.
-Малко, нагло, простодушно магче-проскърца тя през зъби на себе си.
-Моля?-мъжът очевидно я беше чул много добре и беше на косъм в най-добрия случай да й избие зъбите. Но все пак се намираха на прекалено публично място.
Старата жена, която пазеше колелото й започна да ръкомаха, Риенна й се усмихна и извика:
-Съжалявам, че ви задържам, можете да го оставите, аз ей сега ще го взема.
Погледна отново мъжът под вежди, извади визитката от джоба си и се усмихна.
-Надявам се да не се видим повече,но въпреки това ако имам нужда от вас...или услугите ви....Джон, ще знам как да се свържа.

Нахална малка лисичка...''Оракулския нос''- перфектно не беше надушила ''елемента'' ми. Хубава и пряма интересно, колко точно опасна ... Стига и ти не се набутвай м/у шамарите... и все пак.
Тя се ''фръцна'' ( е според мен се фръцна) и тръгна към колелото си.
- Момичето няма ''Фракция''- обелих бавно- това значи че си няма и защита... Ти може и да не и мислиш злото но не вярвам в този тип шансове. Ако реши да открие ''света'' ще се радвам да не ми се пречкаш... много. -Изгледах я продължително... май я обидих.
- Виж, може и да не искате да се ''виждаме повече'' повече с вас, макар че предполагам ще ни се наложи, но...бих искал поне да науча името Ви. Хайде де смятам че е справедливо - казах с лека усмивка - все пак вие вече знаете кой съм аз ...

-След като доброволно хвърляте визитки няма да е трудно за някой да разбере самоличността ви. Казвам си Риенна дела Кроче.
За пръв път от много време не излъга за името си и беше напълно съзнателно. Фамилията на баща й беше дела Кроче, а името му е популярно в тези среди. Всъщност той самия бил ловец за известно време. "Но това е било преди толкова много време, че сигурно дядото на този Джон още не е бил роден"
Вярно, че на думи се беше отказал от дъщеря си, но продължаваше да й спасява кожата, когато беше необходимо. А дори и в този случай, да не бъде необходимо, тя беше изгубила тренинг за общуване с този тип "хора" и беше рисковано да продължава да проявява висша форма на високомерна нелюбезност.
"Това не ме прави момичето на татко, нали?" Помисли си и поклати глава, защото сама не си вярваше в този момент.
-Най-вероятно не бихте ми казали, но все пак...какво ви задържа толкова дълго при момичето, което приема поръчките? Освен естествения, простосмъртен, мъжки нагон, разбира се.

Какво подяволите означава ''нагон''?... чакай- дела Кроче?! "Режещия елф" - той беше - е бил ловец... значи тя е от нашите?
-Не съм се опитвал да крия самоличността си... госпожице дела Кроче! А относно дамата... да кажем че ми бе ''интересна''. Но това което ми е по- интерсно е ...защо изобщо Вие взехте визитката ми? И откога Дела Кроче толерират некроманитята всъщност? - Пф... или тя ме бъзика или си имат сериозни разправий в семейството..но не видях ''лъжа'' в очите й.

"Искрено се засмях на последната му забележка! От кога дела Кроче толерират некромантията?"
-А от кога дела Кроче толерират смесените бракове!?-продължи да се смее неистово-Аз не съм елф, както виждаш, биха ме нарекли мелез, издънката на семейството. Все епитети, които изказват силната връзка между членовете на семейството ни. Няма значение...некромантията е резултат от вижданията на разбунтувал се тиийнейджър полуелф. Взех визитката, за да бъда подготвена кой е младият, невеж, господин, който се беше вторачил в мен.
"Колелото. Още е там. Слава богу, не ми се мислеше как ще се връщам с градски транспорт, само защото съм се отплеснала говорейки с някакъв маг, който все още има зелено около устата."
-Какво по-точно беше интересното в нея?
"Ще продължа да настоявам, все още имам време, а и чувствам главата си малко по-здраво залепена на мястото си."

''Е какво пък и да се наложи винаги мога да я убия...''
- Момичето... има дарба само че не я е развила- не е имала ментор не е избрала пътека а като я гледам вече би трябвало да усъвършенства в някоя от школите... останалото настрана тя има "силна дарба'' рано или късно това ще й коства - замълчах и я загледах, само Бог знае какво се случва в главата на една жена! - Не знам как ще се развият нещата за нея, особенно след като й измъкнахте визитката ми!
Загледах я че се озърта към колелото си... явно бързаше, елфка мамка му естествено че ще е елфка нали иначе ще изглежда все едно е... както и да е.
- След като бяхте очевидно толкова заинтересована от мен и ''вторачването'' ми защо не наминете довечера през заведението? Сигурен съм че ще намерим за какво да поговорим... - Казах с ''дипломатична'' усмивка.

Отново смях.
"А защо просто не отида на по-реално място със същото наименование. Може би истински катакомби."
-Разбира се, че ще мина.
Видя изненадата по лицето на мъжът и после добави ухилена:
-Освен ако не съм заета в истински катакомби-трябваше да изпробва глупата шега. Все пак я беше обмисляла цели 3 секунди.
Момент на объркване, който бързо премина:
-Да, добра шега, стига тук да имаше катакомби.
-Не бъдете толкова сигурен, че се шегувах.
Прехапа устни за момент, после го погледна, усмихна се и му подаде ръка за да се сбогуват.

''Интересна птица... не усетих задни мисли в ръкостискането й... и все пак'' Огледах я как си взе колелото и отпраши нанякъде. Хубавица, със проблеми... Интересно! ''Ок, и сега какво?..''' Няма как просто да вляза и да тикна на момичето още една визитка в ръката ... пък и може да не ми се налага... оф какво пък. Извадих Gsm-a си и набрах ''офиса''
- Лили свържи ме с Киро имам малка задача за него... да знам че е в ''заслужена почивка '' но е важно, пък и ми е длъжник! Залтна си!
Изчаках да чуя сигнала и ... "По добре да умираш Джони!''
- Надали приятелю, слушай имам малка задача за теб... Набързо му обясних положението и затворих- Киро щеше да я наглежда без някой да разбере или още по-важно ТЯ да не разбере. Качих се в аудито и се концентрирах- дано момичето не се изплаши ТВЪРДЕ много. Затворих очи и и пратих директно видение на ''Катакомбите'' ''Сега само чакаме гилотината да падне'' промърморих и запалих колата. Ох мамка му!- сега ме чакаше мрънкането на Моник къде и е кафето... '' Какъв скапан ден ... а тепърва ще отварям''

Около 9 часа по-късно...
Музикатa си думкаше - редовните си пиеха и куфееха- беше празничко дори и за сряда вечер - само 8-9 човека... реших да си спестя седенето в офиса отзад и казах на Мила да ми донесе една бира. Колкото и пари да потроших по вентилацият- тук просто си беше задушно. Реших да седна на едно от сепарета точно под климатика, размених поздрав с няколко познати и се замислих за това как ще протече вечерта,докато си палех цигара. Киро не ме беше търсил- значи всичко беше наред... или беше мъртав, но надали! ''На ''среща'' с некромантка, докато чакам отговор от ''дете на провидението'' нали уж се бях отказал да работя за ''Офиса '', а ето че пак тичах- като някой смотан наркоман помирисал ганджа!
Загорка с Guns'N'Roses- каква еуфорична комбинация...

Продължавах да въртя визитката между пръстите си и имах чувството, че скоро ще се запали. И преди несъзнателно съм постигала този ефект. Джон Доу, ха? Сериозно?
Дали ще мога да вляза в канцеларията на другият му "офис" и да разбера повече за него? Никога не ме е бивало в прикриването на "мотивите ми", така че не бих могла да го питам без да звучи директно.
Съдейки по възрастта, не би следвало да е там от дълго, а ако е това означава, че е отраснъл сред тях, което не е добре. Достъпът до много информация върху млад човешки мозък, дори такъв с висок потенциал не е достатъчно надеждно начинание. И това мога да го заява с ръка на сърцето, взимайки под внимание самата себе си.

Закъснявам, нищо, модерно е.
***
Най-накрая! Може ли това заведение да е на по-неоткриваемо място!?
Носят се изпарения от твърд алкохол, усещам двама натряскани до козирката, димна завеса е забулила всичко(отлична вентилационна система), чува се приятна музика, тогава какво ме отблъска? Какво накара ръцете ми да изтръпнат и да ме побият тръпки от това място. По дяволите, та аз съм некромант!! Какво по-страшно има от това?

Катакомбите...
Т'ва тъпо място можеше спокойно да си го навре някъде. Колкото и да не беше от 'официалния тип хора' това беше прекалено. Някакъв си бар. не стига, че вътре не можеше да си види носа от гъстия дим, а и му се наложи да чака 45 минути. Още не му беше известно, че щеше да му се наложи да чака и още толкова. Той дори не схващаше какво толкова правят хората по баровете. Освен да пият и да се свалят един друг, разбира се. Нито можеше да комуникираш с някой като хората нито можеше да си чуеш мислите от музиката.

Нямаше никаква идея защо беше избрала това място, но понеже изгаряше от желание да види дразнещата и руса глава, се насили да влезе, седне и чака. Изпуши кутия и половина Camel и оглеждаше настойчиво с раздразнителен поглед скучните и цели 6 души, които губеха време там освен него. Когато вратата се отвори и нещо младо и от женски пол влезе през вратата очичките на Вал светнаха. Поне щеше да поплакне малко очите докато доиде онази русата...

"Ах, върколак. Ясно какво ме е отвратило толкова от това място."
Въпреки, че имаше куче, което беше скорошна порода, а предшествениците му бяха хибриди между куче и вълк, харесваше вълците и ги смяташе за очарователно, никак не й се харесваха върколаците. Като цяло расата им се характеризираше с отвратително безочие,хаотичност и СМЪРДЯХА! Повече от разлагащите се трупове, които безуспешно се опитваше да вдига преди години в Италия. Надушваше ги от далеч.
Очите на младежа присветваха лакомо.
"Младеж? Момче? Та този има ли 18?"
Потърси с поглед Джон, нямаше го. Каза че ще е в едно от сепаретата. Отправи се към бара и попита бармана дали управителя е казал нещо.
-Да, да, каза да го изчакате, той има малко работа, ей сега ще дойде. Ще пиете ли нещо? Изглеждата ми като човек, който е ценител на уискито.
-Моля? Не, аз не пия. Една вода, ако обичате.

Барманът я изгледа косо, което предизвика у нея бурен прилив на смях, но се въздържа и заяви:
-И един коктейл по ваш избор. Може би Блъди Мери би бил подходящ. Между другото тук следите ли за непълнолетни? Онова момче там, искали ли сте му лична карта?
Барманът се оказа бавно загряващ и пропусна да чуе последното, но и тя не беше решила да обръща чак такова внимание на малолетен върколак, пък кой знае, можеше да се окаже и по-възрастен.
Столът се оказа въртящ, което я провокира да се завърти няколко пъти за да огледа всички. Димната завеса я накара отново да се замисли за момичето от обяд. Имаше нещо повече от това, което казваше Джон. Освен въркола, тук намирисваше и друго. Надушваше, че изненадващото изнизване на Доу имаше общо с "малката кафепродавачка".

Проследи с поглед жената с кафявата коса и когато тя седна на бара, се огледа за сервитьор. Нямаше, естествено. Или ако имаше се правеше, че не го вижда. Или пък пиеше уиски в кухнята с някой загубеняк/приятел. Примлясна, изглеждащ изключително отегчен и се изправи, отправяйки се към бара. Мацката сигурно щеше да си помисли, че ще отиде да я сваля, разбира се. Нищо, че беше по-възрастна от него, сигурно си мисляше кога ли ще дойде за нея. В крайна сметка всички това си мисляха...
Той, обаче, се двуомеше дали изобщо да се занимава с по-възрастни. По излъчване, пък и... по други неща се различаваха доста от 18 годишните. След няколко дълги крачки през 'претъпкания' бар, блегна лакът на барплота и отвори уста за да привлече(прекъсне) вниманието на бармана, докато говореше с жената.

-И един коктейл по ваш избор. Може би Блъди Мери би бил подходящ. Между другото тук следите ли за непълнолетни? Онова момче там, искали ли сте му лична карта?-
Както си беше отворил устата в тон с тъпото изражение, бявно я затвори.

- Ъ? - Беше първото което му се изплъзна от устата. Коя беше пък тая нахакана кучка? Сигурно чакаше някой любящ мъж, който нямаше да дойде. Или поне скоро. Ха дано. - Поласкан съм, но си имам годините. Проблем ли имаш? - Изпелтечи Вал с равен тон от до и с вежди 'свежарски' опънати на средата на челото му.

''Tуп-туп, туп-туп...'' Сърцето ми се забави... както и реалността около мен, този познат ''мирис'' можеше само да означава, че дамата е тук... по близо дори отколкото очаквах...''Или хващам ръжда или тя не е чак толкова ''тъмна'' колкото се опитва да се докара''
Колко невинна изглеждаше само седнала сама на бара, въртяща се на стола и оглеждайки(май с лек упрек) заведението. Загасих си цигарата и я погледнах пак - някакво момче се бе облегнало до нея на плота ''Тоя сигурно е новия ''Дон Жуан'' си помислих и се ухилих, чак ми стана жал за него но какво да се прави... Иво се бе захванал да прави някакъв коктейл зад плота но ме видя като му махнах и му посочих дамата. Разбра ме доста бързо... е бързо като за Иво.

- Поласкан съм, но си имам годините. Проблем ли имаш?
-А? - как се беше озовал толкова близо.- Дали имам проблем, малко жалко кученце? Не, нямам.
Момчето изскърца със зъби и очите му пробляснаха.
Тогава барманът ги изкара от започващата словестна схватка:
-Джон е ей там, госпожице.
-Кога по дяволите той се озова там, преди 10 минути го нямаше! От къде е минал. Може би трябва да прекръстите заведението на "Тайният тунел".
-Идеята не е лоша-отговори барманът.
"Този или загравя преалено бавно или се опитва да бъде забавен."
Вълчето понечи отново да изпсува нещо, но Риенна вече се беше отдалечила достатъчно, за да не чуе точно какво.

-Върколак.
-Какво?-попита Джон-Така ли поздравяваш за добър вечер.
-Там има върколак-повтори отново тя ядосано-И не, обикнено съм по-любезна, до колкото социопата в мен го позволява, но върколаците ме изкарват извън релси.
-Определено нямаш нюх за тия работи, Иво е тъп, но не е върколак.
-Не малоумния барман, по дяволите!! Момчето! Върколак е.

Никакъв отговор. Типично... Вал я проследи със заспал поглед. О, обожателя беше на време. Очарователно. Той си поръча сок портокал и бира, която нямаше намерение да пие и седна на съседната маса до двойката.

Говориха за него и той извърна леко глава, надавайки едно ухо на разговора им. Слухът не беше толкова изострен колкото обонянието, но различаваше думите лесно.

-Не малоумния барман, по дяволите!! Момчето! Върколак е.
Усмихна се и се обърна още малко, така че да може да ги вижда с ъгъла на окото си.
-Е, и к'во? Ти пък си елф. Или нещо минало покрай елф.- Още една чаровно-подигравателна усмивка. Миришеше много особено. Буквално. На нещо, което му напомняше на бисквити и карамел. Жалко, че мразеше и двете.

"Този ден става ве по-добър" си помислих с ирония. Откъде пък мамка му се пръкна тоя бълхарник в картинката и по-важно дали беше вербуван. Не ме разбирайте погрешно аз не съм ''расист'' но именно ликантропите ме набутаха в този свят преди 12 години, когато решиха да ''похапнат'' с мен и тогавашното ми гадже. Отряда от ''Офиса'' и тогавашната ми манифестация успяха да ме отърват... но момичето нямаше такъв късмет.
Запалих си цигара и не се здържах ''Мислиш ли че ще ни е проблем?'' -Изобщо не се и опитах да говоря тихо и на входа да седеше пак щеше да ме чуе. ''Нямам проблеми с ликантропите стига да не създават неприятности...'' й казах правейки се че гледам нея.''Слухтиш момче - не си мисли че не го осъзнавам''- ми мина през главата.
''Господи днес да не е ден за събрание на паранормалните представители или нещо такова ''-беше последната ми мисъл.
Любопитството е ужасно нещо... Нищо за сега няма да се опитвам да надниквам в съзнанието му!
Обърнах вниманието си обратно към Риенна и с усмивка попитах лаконично ''Как мина деня ти?''

-Как мина деня ти?
Главата й започна да тупти, упорито се опитваше да прикрие слабостта, която изпитваше, когато наоколо имаше върколаци. Действаха й като енергийни вампири. Изтощаваха я физически, но най-вече психически. А сега се опитваше да играе и желязната лейди. Очите й започнаха да парят, дали от димът или от болката в главата. Вдиша дълбоко цигарен дим и се усмихна:
-Чудесно-нова пресилена усмивка-Толкова изпълнен с емоции и преживявания ден, не съм имала откакто се върнах да живея тук.Поради липсата на хора, свръхнормалните същества също са малобр...
"Ааааа! Главата ми. Успокой се по дяволите!"
Погледна Джон. Опитваше се да чете мислите й?
При елфите това не се получаваше, трябва да си доста умел за да разчетеш дори микроизраженията по лицето на един елф. С нея обаче това не беше трудно, на практика беше напълно безпроблемно, освен факта, че тя разбираше. И в такива ситуации, когато и без това беше на ръба, усещането беше болезнено, когато някой се опитва да чете мислите й.
-Спри-каза тихо, но убедително.
Джон се направи на ударен и я погледна изненадано.
-Нищо не съм казал.
-Ъ, да...извинявай, може би започвам да си говоря сама. От възрастта е - за пореден път се чудеше дали има смисъл да се изсмее над глупавата си шега.
Между временно май половинката на върколачето явно беше дошла.
"Блондинка, а? Добър вкус." помисли си Риен, макар да си помисли, че той не е особено впечатлен от нея.