Едно магическо приключение в София!

Амиел си припомни видението на луминисцентната табела "Катакомбите" и по - скоро гаденето, което предизвика. Дойде й изневиделица и заля една двойка с поръчката й. Сега стоеше пред опушеното и влажно мазе, което явно трябваше да мине за бар. "Мизерно" бе думата, която й дойде на ум. Не беше успяла да чуе почти нищо от разговора на странния мъж и зеленоокота - имаше прекалено много странични шумове и движения. После бе дошъл образът на тази дупка. От нищото, просто се появи в съзнанието й. Така, както се появяваше баба й. Старата жена така и не се научи да използва джи ес ем, а и на Амиел повече й допадаше този вариант. Тя знаеше, че трябва да има и други хора, които могат "такива неща", но за първи път щеше да се срещне с тях. Добре де, за втори, ако броим Старбъкс. Пое си въздух и бутна вратата на заведението. Първото нещо, което забеляза беше той . Тъмнокосо момче, което седеше заедно с едно русо момиче и погледна към вратата, когато тя влезе. Имаше красиви очи... като... като... като на кученце. Имаше и нещо странно, но като се сети къде се намира, реши че всичко е странно. Седна внимателно на бара. Тъпите шибани столове се въртяха, а и бяха много високи. Поръча си кола с лед и лимон и се насили да не обръща внимание на забележката на видимо огорченич барман "Ако продължават да идват трезвеници, ще фалираме". Обърна се към момчето. Оу! Той я зяпаше. Значи не трябваше, НЕ трябваше да се изчервява до корените на косата си. Въздъхна и се обърна към бара. Не трябваше да забравя защо бе дошла тук. Искаше да намери непознатият мъж и да получи някои отговори...

''Започва да си говори сама? Супер - секси некромантка със лабилна психика ... днес тъпотийте просто нямат край" - Вместо да пелтеча просто отпих от бирата си и се облегнах. Затворих за миг очи за да пречистя ума си - това беше грешка- цял ден бях обмислял как да подходя към момиичето от кафето без да се вдига много шум а дори не я видях кога е влязва във заведението... още по-лошото не я бях усетил! Вярно че не я и търсех но ... нещо във въздуха ме караше да губя концентрацията си и май щеше да се окаже, че това е дамата седяща срещу мен.
Занчи щеше да е по-добре да говоря с момичето без нейно присъствие...
"Искам да те помоля за нещо...''- казах по телепатичен път за да не предизвикам проблеми- ''вълчето на съседната маса и приятелката му - може да е тук само на среща а може и да е ''по работа'' - наглеждай го докато говоря с момичето!'' Станах без да дочаквам отговор и се насочих към плота. Пътьом махнах на Иво да се разкара и застанах на около метър от нея. Да я докосна щеше да е грешка - все пак явно шестото й чувство беше изключително силно а пак да й пращам съобщения с телекенеза щеше да е ''неучтиво'' затова се спрях на едно семпло: ''Добър вечер Амиел... вярвам че си дошла да поговорим?''

Риен се намести така, че да вижда и Джон и върколака. Никак не я смущаваше факта, че се беше втренчила в една точка точно между очите на вълчето и не отместваше поглед. Не обърна внимание дали той беше забелязал това, но не я и интересуваше. Всъщност много ясно фиксираше и какво се случва на бара.
Въздухът стана още по-непоносим и това я накара да отмести поглед, просто за да провери кой задимяваше толкова много пространството.
На две маси от тяхното сепаре на маса за "непушачи" се бяха наместили двете пиандета, които надуши още преди да влезе. Според нея поне на 5та бира и 2ра кутия цигари на човек. Въпреки димната завеса, която бяха направи около тях единия й се виждаше познат. Странно познат силует наистина.
Започна да потропва нервно по масата с нокти. Не беше минало много време, но нещо друго освен върколата тук я изнервяше.
Погледна пак към двамата пияници. Сега единия съвсем не й се струваше толкова пиян, колкото в началото.
Беше в гръб. Дълга коса,но не вързана на опашка, както повечето дългокоси мъже правят, когато температурата навън дори през нощта е около 30 градуса, а старателно покриваща раменете и гърба.
"От кога излизаш на срещи...с простосмъртни магове?" Яростна намеса в личното пространство, което се наричаше още нейна глава.
Шах и мат.
Несъзнателен рефлекс, чашата пред нея полетя и се разби на метри от нея. Суматоха в заведението.
"Татко!?"
Мъжът се обърна. Видимо беше по-стар от нея, същите зеленикаво-жълти очи, които караха цялото изражение на лицето да изглежда свирепо, а погледът някак остър, като при нея. Същата права коса, само че доста по-светла.
И най-вече:същата изненада.
Той не знаеше, че тя ще бъде тук. Беше тук по работа.
"А каква работа може да има тук?"
Хвърли бегъл поглед към Джон, но не се фокусира върху него.
Огледа отново човекът, с който баща й беше седнал "на по чашка".
Не, и той миришеше на алкохол, но определено не беше пиян. Просто и двамата бяха пили прилично много. Като нейната мания за кафе. Нямаше нужда от него, но го пиеше.
Елфи. И двамата бяха елфи. Двама елфи на това подозрително място беше прекалено. А нейното присъствие беше повече от излишно.
Стана от масата и се отправи към Джон като обмисляше какво да му каже, за да се измъкне без той да разбере какво става. Ако вече не знаеше. "Съмнението се прокрадна, чудесно." Дори не погледна баща си, докато мина покрай него, той също не я удостои с някакво по-особено внимание.

Почувства нещо. Не беше изпитвал каквито и да било усещания през последните години. Колко ли време е минало? Дали светът се е променил много? Помнише много ясно момента, когато заспа, битката при Клидион, тогава се възползва от кръвтта на толкова много жертви. Но дори и в него беше потрепнало нещо при вида на многохилядната българска армия, ослепена и унижена от византийския император.
Крайниците му бяха слаби, което значи, че бе спал столетия, съмняваше се дали не беше проспал цяло хилядолетие, но все пак той нямаше никакво намерение да се събужда. А някой много настойчиво се опитваше да го размърда.
Отпусна се отново и остави съзнанието си. Виждаше надалеч...макар и слаб не беше изгубил напълно способностите си, та той беше всемогъщ още по времето на фараоните.
Сякаш при тази мисъл откъм гърба дойде пронизваща болка. Проклетите жреци го бяха пратили при демона-фараон и неговата първа жена. Помнеше всичко...помнеше тях...бледи като статуи, царицата имаше злокобна усмивка, от която се откриваха два дълги зъба...Те трябваше да го убият, но наместо това го дариха с вечен живот и възможността да бъде жрец на Озирис завинаги. В началото не излизаше от малкото тъмно помещение на храма, в което се намираше статуята на Озирис. Когато двамата владетели бяха отстранени, никой не се сети за него. Той остана там...в тъмната стаичка още известно време....А после....Акад, Вавилон, Асирия, Персия, Гърция...о, Гърция беше доста шокиращ напредък за човечеството, Рим, живееше при келтите, лесни жертви, велики магьосници, а после се засели отново на Балканите. Траките бяха неговите любимци. Рядко изтрезняваха, защото всеки мистичен ритуал беше свързан с главозамайващо количество вино, а след подобно масово напиване....не всеки оцеляваше.

Върна се отново в настоящето, остави спомените да се вливат отново като Нил, когато приижда. Усети кръв във вените си, усети движение в съсухреното си тяло, но отказваше да се събуди.
"Господаря" чуваше в съзнанието си..." Господарю, събуди се..."
"Проклет да си, глупаво създание на мрака" помисли си Анок.
Гняв, неуписуем гняв...
Отвори очи, без всякакви затруднения откъсна главата, на този, който го наричаше господарю, след което допи останалата кръв в жертвата, която му бе поднесена.
Огледа се...не беше там, където трябваше да е. Заспал беше в един от тунелите на малка пещера не далеч от Плиска. А сега се намираше в....подземие, може би...Цялото изрисувано с криви йероглифи, имитации на ритуални предмети заобикаляха саркофага, от който беше излязъл.
"Аз съм идол..." помисли си и ехидна усмивка се разля по лицето му.
Поогледа кръвопиеца, който току що бе убил. Странни дрехи, нищо общо с това, което очакваше. Но реши, че ако това е модата, то тогава трябва да се намъкне в нещо подобно. Горната дреха щеше да му стане, но за панталоните се съмняваше.
Поогледа жертвата. Беше прекалено висок за да се намъкне в панталоните му, но пък гривната с шипове и верижката с келтската руна бяха добра придобивка.
Чу стъпки, бяха на поне 2 етажа над него, но усети, че това ще да е едър човек. По-едър от тези двамата и вероятно, такъв, чиито панталони ще може да облече. Той слизаше, и определено идваше към него. Още един вампир. Познаваше миризмата на своите. Беше покъртително отвратителна, затова в Египет мажеше тялото си с тамян, така притъпяваше миризмата на смърт с миризма...на мумия.
Онзи отвори вратата, още преди да е влязъл, Анок се хвърли върху него и с едно рязко движение откъсна кожата от лицето му, със следващото откъсна главата от раменете му.
Да, тези панталони щяха да му станат. А, обувките му бяха малко големи, ужасно неудобни и изглеждаха нелепо, но след като се носеха от другите...
Огледа отново помещението. Имаше факли, а щом има факли, значи наблизо трябва да има и запалителна смес. Намери я, една неголяма тубичка, на която пишеше нещо с латински букви. Заля телата , хвърли една от факлите върху тях и излезе бързо от подземието. След редица вити стълби се оказа в просторно помещение, от което се отиваше в още редица галерии, по стените бе пълно с рисунки, в рамки. Някакъв човек започна да крещи срещу него на странен български диалект, разбра частничко думи като "Огън", "дим", чу също и поредица от думи, които не разбра в началото, но после свърза по смисъл.
Мястото, където го бяха приютили неговите идолопоклонници беше важно. Той все още се намираше на българска територия, нещо доста странно...не вярваше, че България ще се възтанови след Василий II. Уби крещящия мъж и тръгна из залите, разглеждайки рисунките. Това място щеше да пламне като факла всеки момент, вътре имаше прекалено много стари произведения. Жалко, колко жалко. Вървеше и запомняше думи, имена, години...години...1926, 1957, 1989, 2000...последната дата стигаше до 2009.
Застина. Започна да прехвърля и да пресмята години по различните календари. Беше спал близо 1000години!!
Нещо пищеше непрестанно, карайки главата му да експлодира. Видя примигващи червени светлини, шумът ставаше още по-углошителен.
Нагоре по стълбите, нагоре....
Не разбра как, но се оказа на покрива. Гледката беше уникална. Отляво имаше огромна сграда, на която отново на латиница пишеше нещо, от дясно имаше сгради, под него имаше дълъг път, от жълти павета. Червените светлини идваха от странни правоъгълни кутии на колела. Хората крещяха, наводняваха залите в тази голяма постойка, унищожаваха прекрасните рисунки в рамки. Дойдоха още кутии на колела, от вътре излизаха малки машинки, срещу които говоре малки хора, държащи пред устата си странно изглеждащи предмети. Обърка се, главата му се замайваше. Трябваше да потърси помощ. Освен мръсния въздух, димът, напражението в гласовете на хората, той усещаше и друго...бели магьосници, още кръвопийци, други странни твари. Той усещаше всичко. Разруха и самоунищожение витаеха в този град, който дълбоко в себе си все още пазеше миризмата на Сердика.

Спря малко преди да стигне до Джон и погледна към телевизора, който барманът беше сложил на бара, най-вече с цел, той самия да го гледа.
Националната художествена галерия гореше!?
Втренчи се в екрана, на покрива на галерията имаше нещо:
-Джон, бързо....виж телевизора.

Чупещи се чаши, медиум на бара върколак, ловец-елф и некромантка в заведението на бял маг... тази нощ можеше ли да стане по-хаотична? Явно да!
По Б-тв даваха за пожар избухнал в националната художествена галерия.
'' Супер каво следва... бунта на машините или близки срещи от третия вид?'' - Промърмори Джон докато си вадеше цигара. Естествено точно сега намери да звънне мобилния му телефон- и то точно с най-неподходящия ring tone . Беше офиса...света щеше да почака.
- Слушам те...- каза в слушалката палейки си цигарата.
- Джон ( беше ''Старчето'' на телефона) - няма начин това да е на добро- закарай си задника при националната галерия преди всичко да е изчезнало. Нещо се събуди преди около 10ина минути. Нещо древно...
- ... Галерията гори, не гледа...- дори не успя да довърши.
- ЗНАМ ЧЕ ШИБАНАТА ГАЛЕРИЯ ГОРИ, ЗАРЯЗВАЙ ТАМ КАКВОТО ПРАВИШ И ИЗЛИЗАЙ! -при което '' Старчето'' прекъсна връзката.
Чудесно, просто чудесно... е умуването нямаше да помогне... Амиел като чели се бе загледала в репортажа, вълка се бе ''заиграл'' с момичето ... само Риен го гледаше изпитателно.
- Амиел, заповядай да поговорим в офиса ми.
(Джон я води вътре заедно с Риена и оставя некромантката да я наглежа и въведе в света обещавайки да я потърси в скоро време и тактично напуска)

***
10 минути по късно. Пред националната художествена галерия.
Пожара бе изгасен и куките се бяха заели да ''обезопасяват'' останките. Лесно мина покрай тях с фалшивите документи и навлезе в зградата. Кел файда както казват... каквото и да бе имало тук си бе заминало а огъня унищожаваше всичко ''тъмно'' дори демоните се бояха от ''чистите пламъци''. Намери няколко символа свързани с некромекона и няколко разкъсани трупа. Във въздуха нямаше демонско присъствие което беше лошо... много лошо демоните бяха лесна работа за Джон... древните ликантропи и некроманти или инфермансери също, но тук тук си имахме работа със стар вампир. Те не оставят следи адаптивни са бързи и колкото повече са на свобода толкова по-опасни стават. Този наш приятел '' А би могло и да е женска.'' очевидно не бе от най-социалните. Бе изтребил собствените си фамилиари още със събуждането си. Това не бе добър знак.
Някакви отломки още тлееха в ляво от гроба на съществото. Джон се наведе и вдигна едно въгленче измъкна кутията с цигарите си... ''само 2, трябва да си купя на връщане'' . Магът загледа гроба.. "Какво пък толкова'' пресегна се и го докосна, нищо не се случи, явно щеше да трябва да се напъне. '' Моля те не ме прецаквай'' - промърмори и вля сила във ''второто си зрение'' : Акад, Вавилон, Асирия, Персия, Гърция... Египед.. Древен Египед- преди Христа...
Направо страхотно!
Джон извади мобилния си и си дръпна докато чакаше да вдигнат:
- Каси? Джон е, кажи на всички да внимават имаме си вампир в града. Доста древен вампир! Кой век ли? Ами... първи.
- и затвори. Тази мелодрама щеше да му излезе скъпо някой ден.
Което и да бе изчадието излязло от тук трябваше да бъде спряно, при това бързо. Вампири нямаше вече от 6-7 години, бяха ги изтребили до крак, все се случваше да се пръкне някой изпаднал преди векове в летаргия, но никога толкова стар...най-лошото бе че дори демоните имаха ''кодекс'' или лимит на сила и поведение. Вампирите- те просто правят каквото си искат когато и както си поискат именно защото бяха на върха ан хранителната верига се бе наложило да ги изкоренят с такова фанатично усърдие.
Джон допуши цигарата си и метна фаса, изваждайки последната си цигара му мина една кофти мисъл през главата. Галерията бе в центъра на града... защо никой не бе усетил това същество на време? Да, той не можеше, но ''Старчето'' принципно ги ловеше с около седмица преди да започнат ритуала за събуждането. "Чакай бе глупак това се събуди преди по-малко от час два 100% е гладно''
- Мамка му -промърмори и се затича към колата.

Анок скочи секунди след като от същото място беше минал маг, имаше безгрешен нюх да различава хора от хора и хора от всички останали същества. Приземи се леко, като някоя от големите котки, която цели да остане незабелязана. Продължи спокойно след него. Все още надушваше вампирска кръв. Колебаеше се дали идва от кръвта по ръцете му или от други вампири. Беше притеснен от факта, че след като имаше 2ма, които го смятаха за светец, ще има поне още 20. А той не харесваше младите вампири. Те бяха безмозъчни, слаби червеи. Щяха да го погнат за да пият от кръвта му, за да станат по-силни. Щяха да се опитат да го използват, а после...убият, ако успеят.

Джон стигна до колата и бръкна под седалката измъкна ''Вадок" (мачете) и се огледа, никой не го гледаше но все пак не бе усобенно умно да се разхожда с такова нещо в ръцете. Промърмори бързо заклинание и трансформира острието в обикновенна пеперудка, която пъхна в задния си джоб. Почувства се сигурен в себе си що усети тежестта й. Заключи колата и реши че тъй и тъй ще ловува същество което може да го усети от няколко преки няма нищо лошо в това да си вземе едни цигари. Насочи се към близката будка междувременно премисляйки следващия си ход.
Вампирът спря на педнайсетина метра от мага. Затвори очи, опитвайки се да прочете мислите му. Без успех, не можеше да изолира само една мисъл. Все още беше слаб и купища от мисли на близки и далечни хора се вплитаха в главата му, създавайки покъртителна шумотевица. Въздъхна тежко. Изчака го да избърза още напред и тръгна бавно след него без сам да разбира логиката на действията си. След още няколко метра отново спря. Опитваше се с всички сили да си спомни нещо, нещо важно, което беше забравил още когато заспа. Поогледа се. В доста странен град се беше превърнала Сердика. Чудеше дали ще успее да разбере модерните хора, дали ще се впише сред тях. Слънцето скоро щеше да изгрее. Новият ден щеше да дойде, а той беше загубил часове. Знаеше, че забравя нещо изключително важно, което в неподходящи ръце можеше да е доста опасно.
Супер имаше само Viceroy, e какво да се прави... Джон запали цигара и се замисли да усети вампира - нямаше как да стане, да го ''надуши'' с ''втората си визия'' също- за целта му трябваше нещо на кравопиеца а... Господи колко тъп беше на моменти... изключи бушона на едината мрежа и така другата остава да свети... Джон сви в едно дворче и се огледа, май нямаше никого и ве пак ... седна с кръстосани крака на земята извади ''Вадок'' и промърмори заклинание за щит слаб но достатъчен да го опази докато се опомни. След това затвори очи и се концентрира умовете на хората светеха като крушки и той намали ''напрежението ''им... докато не остана само една... една ТВЪРДЕ БЛИЗО ДО НЕГО...
Анок спря. В съзнанието му най-накрая се прокраднаха лъчи светлина. Сети се какво мъчеше така съзнанието му. Все още имаше кръв по ръцете му. Но само толкова. Нищо повече. Трябва да беше скрил карта някъде. Някъде по себе си или пък беше останала там, където беше заспал... Карта с мястото, където спяха първите трима. Тези, които го бяха направили вампири. Фараонът, царицата и първият им жрец, който благодарение на тъмни магии беше създал от себе си първия кръвопиец. Те спяха непробудно повече от 3000 години.
Със зазоряването мъглата в мислите му също започна да изчезва. Той беше тачен като един от първите, затова бяха всичките онези неща, които завари когато се събуди. Но пред него се прекланяха едва най-младите вампири. Зад тях стоеше някой по-древен, някой който имаше или търсеше картата с местоположението на първите. Те НЕ трябваше да се събуждат в НИКАКЪВ случай! Веднъж едва ги бяха спряли, ако отново се събудеха щяха да унищожат цели континенти! Главата му щеше да експодира. През цялото това време вървеше и не усети как беше стигнал доста опасно близо до мага. Усети защитен щит около мъжът, доста слаб за възможностите на вампира. Маг, бяла магия, но все пак човек. Не искаше да се спречква с него сега, затова се възползва от бързината и ловковстта си. Спря за момент и се помъчи да разбере дали в близост имаше поне един вампир, който да отговаря на описанието, което той беше създал в главата си. После с два леки скока се оказа на покрива на порутената къща, в чийто двор се беше озовал мага. Оттам щеше да има малко повече време да помисли, отколкото ако стоеше до него, чакайки просветление.
Проклетата гадина бе над него и го дебнеше... "'Няма да ме свариш изчадие гадно , нито ще нараниш някого днес"
Протокол или не тая гад си заминаваше. За части от секундата Джон стана прекъсна и търсенето и щита. Засилвайки се право към къщата призова аватара на силата и удари стената със всичка сила. Стената не издържа както и тази от отсрещния край на стаята. Къщата започна експедитивно да се руши от вън на вътре.
"Нямам време да си играя... '' Джон притвори очи и шчупи 1вия печат, алени слаби бели пламъци обляха тялото му. Белия огън бе запален в него...
Анок усети как къщата се струтваше под краката му. Това никак не го притесни повече от необходимото. Реши да избегне повече конфронтации, затова се отпусна спокойно и остави гредите да премажат тялото му. Болката от удар винаги беше по-поносима от огън или силни магии. Усети как поне две от ребрата му се счупиха, когато една греда го притисна на земята.След кратък грохот цялата къща се срути на главата му. Остана на земята и усети как очите му отново започнаха да се затварят. Болката беше сладка, макар и моментна,защото костите и раните му заздравяха за секунди, приспиваше го...действаше като упойка. Караше го да забрави за Първите и за онзи, които беше намерил картата и вероятно вече се опитваше да ги събуди. Концентрира цялата си мисъл. Чудеше се дали мага ще го разбере...
"Аз не съм враг, искам просто да заспя отново спокойно. А ти пречиш на мен и застрашаваш живота на много хора."
"Какво по дяволите беше това?'' Джон току що получи видение от ...вампира??? Гадината бе заспала под отломките. Дали се криеше или... мамка му не можеше просто да го убие толкова лесно... нещо не бе наред в цялата картина и все пак ''Вадок'' бе в ръката му ,малко бензин и тази гад нямаше да има възможността да нарани повече никого, но нещо просто удържа ръката му...
- Мамка му, в какво се набутах? - промърмори мага и си извади цигара. Помисли за около момент и въздъхна -Сигурно полудявам и то ако имам късмет...
Отмести останалите отломки и разгледа съществото... раните му зарастваха адски бързо, Джон не поиска и да помисля какво щеше да е ако се бе нахранило. Реши да не рискува и набързо промърмори заклинане за ''слабост'' и ''сън''.
Наведе се и вдигна вампира и го понесе към колата ... дано само успееше да стигне до нея преди куките да бяха довтасали до къщата...
Беше под заклинание, докато онзи го носеше към модерната каруца, всичките му рани бяха напълно зарастнали. Не можеше да отвори очи. Нямаше и голямо желание да го прави, но нямаше нужда от заклинания върху себе си. Мразеше магиите. Използваше ги само в крайни случай и откачаше, когато някой направи заклинание върху него. Нямаше нито сила да се отскубне, нито да излезе от това сънливо, клонящо на транс състояние, в което беше изпаднал. Опита се да се размърда, но единственото, което постигна беше да премести ръката си. Но в желанието си да се раздвижи, ръката му направо изхвърча и Анок си помисли, дали не беше цапардосал мага.
Съсредоточи се. Тялото му беше напълно безполезно в момента, освен ако не успееше да направи втори опит и да бие курше на човека, но и това нямаше да има полза, защото можеше без проблем да го зашемети, ако отново не прецени силата си. А усещаше неговото притеснение за появата на смъртни. Опитваше се да си представи всичко в картини. Явно мага не го разбираше, тогава щеше да опита да му покаже какво се опитва да избегне, а този човек му пречеше.
Жреца, фараона и царицата...разхождайки се под яркото дневно слънце през сезона, когато тук единствено виелиците се разхождат. Убиват деца и жени, защото без мъже няма да построят своите храмове. Убиват безпощадно. Красивите цар и царица. Могъщите цар и царица...и техния жрец.
Втората картина, която изникна в съзнанието му...останалите жреци, той им помагаше, макар те да не знаеха. Той бе приспал Първия, онзи велик жрец, изпивайки цялата му кръв и проклинайки го с най-древното заклинание на бог Озирис. Проклинайки и кръвта, която беше изпил. Тя го направи по-жесток, по-силен....онези, простосмъртните жреци не знаеха. Но без него нямаше да успеят никога да остранят от власт семейството на фараона, да ги приспят за хилядолетия.
...После царицата, да, царицата беше хубава, но най-жестока от тримата. Имаше сини очи, единствената египтянка със сини очи, която Анок беше виждал. Ледено сини очи, матова кожа и катранено черна коса. Царят също не й остъпваше по величественост. Но и двамата бяха неуправляеми, избухливи и жестоки. Без своята дясна ръка ставаха лесна мишена за жречешкото съсловие, което владееше много и различни по сила заклинания. Те ги затвориха, а той, Анок ги местеше със себе си. За да са на сигурно място, не искаше никой да се опита да ги събуди. Върху коста на лявата си ръка беше издраскал две особено силни заклинания, които щеше да използва, ако те се събудеха. Жреца щеше да тръгне след него, щеше да си отмъсти за стореното, но заедно с него, щеше да си отмъсти и на цялото човечество.
Не се усети, че показа всичко това на мага, но реши че не би дръзнал да реже ръката му до кокал за да прочете какво беше написано там.
Трета...последна картина.
Те се будят. 2000 години бяха минали и те са в модерния свят. 3 създания, по жестоки от демони, по-коварни от изчезналите морски сирени и по-силни от цялата пасмина от бели магове, която предполагаше че се е заформила около този тук.
Усети прилив на енергия, не достатъчен за да се размърда, но достатъчен за да промърмори нещо достатъчно ясно.
-Убивай ме сега, или помогни меня.
... Светлина дай ми сили, какво се случваше тук?...
''-Убивай ме сега, или помогни меня.''??? Жрец, кралици, цар или нещо подобно - края на света... На всичко отгоре гадта, макар и токущо събудила се се съпротивляваше на магията му, не още по-зле то я игнорираше! ''Вампир със имунитет... ебах го''
- Ще видим тая работа -промърмори Джон и натовари вампира в багажника. Хвърли едно заклинание за да е сигурен ще проклетника няма да се събуди и изчезне на някъде и потегли към Витоша. Във ''вилата'' щеше да се добере до истината...

Слушаше “Etre prêtre et aimer une femme”. Обичаше трагедията на „Парижката Света Богородица”, особено извратената идея за свещенник и млада циганка в леглото. Какво представляваше всъщност историята – красотата в различните й форми и невъзможната любов? Определено не, това беше история за педофили и малка 16гошина пикла, която не може да избере дали да бъде с войника, с поета, с краля на циганите, със свещеника или с грозния глух Квазимодо. Евир се развеселяваше всеки път когато слушаше някоя песен от мюзикъла “Notre dame de Paris” или просто се сетеше за тази бедна малолетна циганка, която не е знаела какво може да постигне с тази си външност.
Евир определено нямаше проблем с това – винаги намираше кой да й свърши мръсната работа. Около нея се тълпяха обожатели от какви ли не раси, готови да умрат за нейната усмивка. А помощ й трябваше. Никак не беше лесно да намериш скрил се вампир, заспал от 10века. Още по-сложно ставаше, когато се добавеше и произходът му – четвъртият вампир пил направо от кръвта на първите. Затова пък когато го откри не й беше трудно да вземе листчето хартия от ръцето му. Не я взе тя рабира се, а подчиненият й демон. После нещо се пообърка й двамата мъже, които беше омаяла за помощ бяха събудили Анок и бяха намерили смърта си за което. Това нямаше значение, важното е че картата е в нея и сега само разгадаването й пречеше на плановете й. Колкото до Анок....най-вероятно ще я потърси и ще иска взетото от него. Стига до тогава да е разбрала кое къде е, това нямаше да е пречка. Въпреки че той беше с около 10 века по-стар от нея и следователно много по-силен, тя не се притесняваше за живота си. Какво би направил един такъв джентълмен като него на нея – смирена и мила жена имала късмета да го намери и да прати свои хора да го събудят. Все пак била така запленена от красотата му и историята му, не е могла да устои. Взела е картата за да може той да я намери после, за да не избяга веднага след събуждането си......с две думи Евир беше измислила всичко.

Риена започна да потропва нервно по масата, не обръщаше особено внимание на момичето. Джон я беше зарязал, а тя правеше планове да се изнесе от заведението преди него, баща й се беше появил от никъде и беше развалил вечерта й.

Джон извади мобилния си телефон и набра номера на офиса си...'' Хайде, вдигни моля те!''

Риена погледна към момичето, после към звънящия вече от 5 минути телефон, погледна отново към нея, най-накрая не се стърпя и вдигна слушалката:
-Ало?

От другата страна вдигнаха и се чу ''Ало?''. Джон прехвърли сигнала през телефона към радиото и си взе догарящата цигара от пепелника.
- Риена, Джон е, извинявай че така се получи но имам нужда от услугите ти. Първо в най-долното чекмедже има тайно отделение пълно с пачки пари -остави две на бюрото ми и ако искаш си вземи една две за ''компенсация '' на втората ми молба. Искам да изпратиш Амиел до тях и... зад знамето на Metallica има малък сейф. Комбинацията е 3568 отвори го и вземи едно малко ... да го наречем ковчеже от метал.

-Момент....
"Мамка ти" каза си на ум и погледна към бюрото. Беше доста сходно с това в кабинета на баща й. Него го беше разучила напълно, имаше доста тайни чекмедженца. Отиде до бюрото, отвори чекмеджето и изкара парите, после отиде до сейфа и го отвори, в същия момент и ДЖС-ма й зазвъня [01:02:09] Geri-adi: Риена погледна телефона си. Беше баща й. Поколеба се дали да вдигне:
(на италиански)
-Какво става?-каза рязко и бързо Риена.
-Доста неприятности се заформят...
-Това и сама го забелязвам, искам да знам какво става по дяволите!?
-Мястото ти в момента не е тук. Върни се обратно в Италия, моля те!
-Молиш ме? Не звучеше като молба.
-Поне ела да поговорим в къщата в Симеоново-каза меко баща й.
-Не си говорил с мен от години, защо сега да го говоря с теб!
Баща й все пак знаеше, че ще дойде. Човешкото любопитство беше винаги по-силно от всичко останало:
-Чакам те у дом...
Риена не изчака да довърши и му затвори телефона. Забрави, че Джон още беше на стационарния телефон:
-Джон, не знам дали ще ми е възможно да изпратя Амиел до тях. Оказа се, че доста бързам...

Доста бързала. Нищо...
- Добре добре, нямам право да настоявам. Извади ли ковчежето?

-Да, какво да го правя? Между другото, ако имаш нужда от помощ...съвет, каквото и да било, баща ми е пристигнал, предполагам, че вече трябва да се е свързал с вашите. Не би трябвало да е тук случайно. След малко тръгвам към него. Ще се изтраем за около час, после няма да искаме да се погледнем още поне 20 години

-Разбирам... Слушай ме внимателно ковчежето е пълно с омагйосани кристали вземи един от рубините и го дай на Амиел... говорим за камък с размера на запалка не вярвам да възрази и я инструктирай да не го оставя... Сега, предполагам че няма да можеш да я съпроводиш до тях?

-Не, няма да мога освен ако не я взема със себе си. Къщата на баща ми е като обезопасена с най-различни заклинания, останали от периода когато реално са го предпазвали от нещо, а самото място прилича на крепост.
Риена придържаше телефона на рамото си и отвори ковчежето. Хвърли бърз поглед на рубините и извади един от тях. Обърна се към Амиел и й го подаде.
-За теб е, пази го добре.

Джон се замисли дали е уместно да се въвлича не обучена в цялата тази бъркотия и все пак... надали имаше по-добър защитник в момента от елфът...
- Добре слушай ме внимателно или я вземи със себе си или извади още две пачки пари и ги остави на бюрото. Дай ми номер на който да се свържа с теб или баща ти...

-Ъх-въздъхна Риена-взимам я. Така и баща ми ще има занимавка и няма да си вре носа навсякъде. Или поне...не много.
Риена продиктува двата телефона на Джон.

Джон запамети номерата и прекъсна връзката.
(обратно в бара ... Една фигура излезе от сенките и със задоволство обра парите от бюрото ''Винаги е добре да правим бизнес с теб Джон'' прошепна и се изпари във въздуха)
***
Около 5 часа сутринта:
Джон паркира в изоставения склад, излезе от колата и взе една осребрена щанга от близкия рафт и за всеки случай призова част от ''силата'' си ... все пак не се знаеше дали заклинанията на сградата изобщо щяха да повлиаят на съществото. Внимателно се пресегна и отвори багажника

- Е?
- Направих каквото ми поръчахте, господарко. Проследих Анок. Нещо не е наред с този вампир. Уж четвърият по ред, пък се държи като миролюбиво създание. Не нападна никой, освен онези двама нещастници, които го събудиха и въпреки че опожари цяла сграда се предаде без бой на един ловец.
- Какво? Предал се е ? Но не тръгна ли да търси картата?
- Не знам дали въобще забеляза липсата й. Мисля, че дългият сън го държи все още. Ловецът не го уби, което ме очуди още повече. Вместо това го натъпка в един багажник и го откара нанякъде. Не успях да ги проследя, защото реших, че е по-добре да остана незабелязан и да не рискувам този ловец да ме усети. Стори ми се доста навътре в нещата, не обикновените аматьори, които се навъдиха напоследък.
- Добре си решил Рему. Засега това не е наша грижа. Все ще се измъкнем, ако онези ни надушат, но доколкото знам засега нямат и най-малка представа за нас. По-важното е да разгадаем това. - Евир подаде картата на своя демон.
- Заемам се веднага, господарко.
- А после - усмихна се Евир - после може да се позабавляваме, само ние двамата, мой демоне. Стига да разберем картата, ще имаме какво да празнуваме.

Живецът в него се завръщаше, помисли си Анок и при мисълта се насили да се усмихне. И той сам не знаеше защо, но без да се беше наял, той вече се чувстваше доста по-силен, макар и под магия, която го умаломощаваше, а и слънцето вече беше изгряло, да не говорим, че усещаше заклинания върху цялото място, където се намираха.
Магът вдигна капака.
Ухили му се сънено и отбеляза на ум, че държанието на този взе да му омръзва.
Измормори нещо бързо, но точно с типичния диалект за местноста около Луксор, в резултат на което колата се разстресе и потегли, капакът се тръшна почти върху пръстите на мага, след което се чу силен трясък от предната й страна, което предполагаше, че колата е ударила в стена. Самия той поне 5 пъти си удари главата в капака. Сам се изненада как от тази древна магийка беше постигнал толкова много в сграда претъпкана със заклинания.

Мамка ти!!! Колата ми !
Добре явно нямаше да е толкова лесно, нито пък приятно. Вбесен Джон удари един шалтер и отвори 50% от капандурите. ''Да те видим колко ще шаваш под слънцето'' ... колата беше лошо ударена но не за това го беше яд. Яд го беше, че заклинанията му явно нямаха желания ефект върху кръвопиеца или той беше объркал нещо или гадината бе ИЗРОДСКИ СИЛНА... за нещастие сигурно бе второто!
Мага се разходи до един от равтовете и се зачуди..."Дали ако подпаля колата или започна да стрелям по багажника ще има някакъв ефект?''
Реши да не пробва вместо това отвори още няколко капандури, след което реши да не си играе повече, хвърли настрани щангата изваждайки ''Вадок'' от задния си джоб, позволи на острието да добие оригиналната си форма (мнооо готино мачете ) , призова ''белия си огън'' и аватара на силата отново и без да му мисли много заби ''Вадок'' в багажника. Ухили се не типично гадно когато усети че май е успял да ''боцне и вампира'' премести положението на ръката си така че тъпата страна на ''Вадок'' да опира в багажника и дръпна. Не е нужно да с поменавам че лесно откърти и захвърли зад него целия багажник.
''Добро утро слънчице... одраска колата ми'' - каза Джон на все още ''слабичкия'' , но вече определено буден вампир.

Анок изпсува на старобългарски поне 30 ругатни когато мачетето го одраска. А порива на въздух, който последва, когато проклетия капак най-накрая се отвори беше доста приятен.Слънцето определено го подразни, но не повече от дразнението, което изпитва човек, който е спал в продължение на....1000 години. Затвори очите си и изсъска на старобългарски да махне заклинанието от него, обещавайки че няма да нарани нито него, нито който и да било, надявайки се мага да вдене поне част от това, което му се говори.

... Джон вече официално пратен в тъч... тая гад плямпаше на старобългарски... старобългарския му куцаше...виж латинския?
< Я сега пробвай пак да ми кажеш какво става? Говори по-бавно аз не съм на 100 години , о и внимавай с изразите да не реша да отида за по-голямо острие> в такива моменти много съжаляваше че не знаеше как е ''огнехвъргачка'' на латински


Набързо прехвърли няколко езика през главата си докато включи, че това беше латински. Не харесваше латинския, не обичаше и да говори на него. Все пак:
-Смъкни заклинанието от мен, няма да нараня теб, нито който и да било.


< Да успех... все едно ми трябват разказите ти... знаеш какво искам ...> Джон отвори ''вториото си око'' и зачака. <Нека видя кой си и тогава мож и да преценя да не те убия>


<Не ме предизвиквай.> Анок все още беше съвсем спокоен без да се впечатлява от излишното перене на мага. <Наистина не искаш да се опитваш да ме убиваш или да ми ставаш враг. Аз съм Анок, роден съм в Египет 18 века преди вашия Христа да се роди. Не знам защо съм тук, не съм сигурен къде съм, но знам, че някой е откраднал много важна вещ от мен, която застрашава голям брой от всички живи твари по Балканския полуостров> Анок спря да помисли за малко, подозираше, че е в Сердика и все пак попита <Къде съм?>


... Джон се замисли... <Стой мирен> - каза на вампира и извади GSM-a си. НАбра не офиса а директно ''Старчето'' ... изчака малко и:
-Какво знаеш за вампир от Египет, 18 века преди христа на име Анок?
''Старчето '' мълчеше, после с бавен и изпълнене с напрежение глас каза:
- Искам да го погледнеш ''обстойно'' спокойно ще те водя... - и прекъсна връската. Още щом чу затварянето на телефона Джон почувства присъствието му в умът си. Явно тук имаше много... без да се замисля се пресегна докосна челото на вампира... гледката бе... ''обезпокояваща'' ... са части от секундата Джон и ''Старчето '' , е главно старчето схванаха какво става... и какво следва да се направи. Джон свали ръката си от челото на вампира и отиде да натисне ръчката за затваряне на капандурите. Почувства че ''Старчето'' се изнесе от ума му... капандурите щракнаха затворени. Мага се средоточи и ''махна'' повечето капани и омаломощаващи заклинания от съществото. В края на помещението имаше маса със 2 стола и хладилник до тях. Джон отвори хладилника и извади от него една бира и колкото и да бе странно бланка с кръв. Не обърна много внимание на вампира, който вече трябваше да се е окопитил.
- <Е, ела и сподели трапезата ми и ми разкажи живота си> - мамка му трябваше да си преговори латинския... - каза вадейки и запалвайки си цигара.


Анок се изправи бавно и се протегна. Чак сега видя, че ръката му кървеше. Беше същата ръка, на която бяха издялкани заклинанията. Или се бяха повлияли от целия арсенал от заклинания, който беше стоварен върху него или някой доста добре се справяше в разчитането на картата. Разтърка я, от което само влоши нещата, защото започна да усеща пареща болка. "Няма значение" помисли си, "По-добре да не правя впечатление и с това."
Вампирът погледна прозрачната торба с кръв, огледа я внимателно и най-накрая разбра как се боравеше с нея. Все пак я остави за малко и погледна към мага. Тютюн. Доста бяха променили начина на пушене на тютюна, а явно и предназначението му. После отново насочи вниманието си към торбата с кръв. Не можеше да разбере как така кръвта не се съсирваше вън от тялото на живо същество. Дали не беше сложил отрова? В Египет беше доста често срещана практика различни хора от високите прослойки да се отравят, така че беше научил миризмата на повечето отрови, всъщност тази практика беше широко разпространена и той където и да отидеше научаваше нови и нови неща. Но бяха минали 1000 години. Светът беше друг, всичко беше ново, отровите сигурно също щяха да бъдат нови. За да бъде честен със себе си, никоя отрова не го държеше достатъчно дълго. Изключително развитото вампирско обоняние не усети отрова, затова се довери сляпо на мага и пи от торбата с кръв. Можеше да изкара без кръв още седмици, но щеше да се влачи като плужек още на 3тия ден след събуждането си. А сега се почувства много по-добре.
<Говори ми на твоя език, искам да се науча да го използвам,какво искаш да знаеш за живота ми? Той не може да бъде разказан за времето, което ти е останало на земята.>

Ха, едно им признавам на вампирите имат стил...
- Джон си дръпна и отговори на семпъл български като се опитваше да говори бавно:
-Искам да ми разкажеш какво представляват онези видения за апокалипсиса, кой си ти и как си свързан с тях и още по-важно как да ги спрем? Не си прави труда да се чудиш ясно видях във ума ти че си ''очудващо човечен''

-Аз не се чудя-продължи Анок на латински, разбирайки напълно новият български, но все още не можеше да се напъне и да го проговори- Аз знам какво си и какво можеш. И преди съм се натъквал на такива като теб.
-Виденията ти не са за Апокалипсис. Да, много вероятно е да настъпи след онова, което е на път да се случи, но не и сигурно. Трябва да се научите да правите разлика между вероятност и сигурност. Това е разлика по-голяма от разликата между теб и мен. Това, което видя бяха първите вампири. Те са това, което всеки вампир днес иска да бъде. Всесилни, всемогъщи, не толкова немъртви, колкото безсмъртни. Заедно могат да се изправят срещу самия Сет и да го пратят обратно в бездната му. Може при вас е по-добре да се ползва Дявола за сравнение? Аз владея много от магиите, които предоставя тъмния дар, но не ги използвам, защото са безполезни. Не се изненадвай, че го казвам. Имам основание да смятам, че съм прав. Те обаче...владеят много повече.
Жрецът, магьосникът който видя...той беше велик. Когато бях малко момче му се възхищавах. Ходех пред храма, където служеше и стоях с часове отпред. Тогава той беше ненадминат. Всяка година реколтата беше богата, времето беше добро, нямаше болести между хората, децата не умираха при раждане. С голямата власт идва и жаждата за още повече сила. Извика демон, с който според разкази, сключил сделка. Безсмъртието винаги е било в основата на покварата на човешките души. Скоро след това последваха и тогавашните фараон и царица. Фараонът беше и си остана глупак през времето-манипулиран, мекушав, смъртно болен преди да стане вампир. Голяма грешка беше да направят и него вампир.
Тримата управляваха заедно не много време. Цял Египет пищеше от ужас. По това време вече аз самия бях станал жрец, възмъжал имах и деца....

Анок спря за момент. Ето още нещо, което си спомняше чак сега. Той доста внимателно следеше как се развиваше семейството му, помагаше им тайно, дори когато роднината беше далечен правнук.

-Жрецът не беше глупав. Караше простолюдието да му носи жертви, за да умилостивява царят и царицата. И имаше фаворит сред жертвопринушенията-жреците. Не знам до колко си наясно, но жреците по това време бяха част от каймака на обществото. Много от тях имаха природни заложби, при това доста по-силни от днешните "надарени", ако навреме се бяха досетили можеха да спрат цялото това кръвоприлитие. За сметка на това обаче, вампирът ни беше издебнал пръв. В рамките на 10 години той изби една голяма част от това съсловие, малцина имаха честа да станат част от кръвопийците. Аз бях първия от общо 7. Не знам дали съм единствия от тези 7. Щом затриха толкова много хора и вампирската аристокрация беше нараснала, жрецът-вампир най-накрая се беше успокоил.
Аз отидох в друг град, където продължих да бъда жрец и....някак живеех на змийска кръв. И до нашият храм стигна слуха, че се готви атака срещу вампирите. Там никой не знаеше, че и аз съм един от тях. По това време не бях толкова блед, а и гримът, който слагахме доста променяше цветовете на кожата. Изявих желание да участвам. Не ме смятай за хуманен, тогава не бях толкова спокоен, колкото сега. Имах сметки за разчистване. Бях дал клетва, че ще си отмъстя на жреца на всяка цена.
Започна една тайна коренспонденция от свитъци, размяна на заклинания, магии, тайни срещи на малки групички жреци. Ние жреците винаги сме били добри в укриването и заговорите. Допитвахме се до боговете какво да правим и как да убием вампирите, но без отговор, докато най-накрая самия Озирис не изпрати послание.
"Присвоената кръв се излива, а онзи сънят го облива."
Една нощ, обратно на всичко, което бяхме говорили с другите жреци, отидох в двореца. Те не усетиха моето присъствие, защото вонях на тях.
Отведох жреца далеч от тях, така че да останем аз и той и използвах едно от онези умоломощаващи заклинания, вариант на това, което ти използва върху мен. Изпих кръвта му. До последна капка. Проклех го, но проклех и себе си без да разбирам как. Проклех се да бъда негов вечен пазител и да не разреша да бъде събуден, защото този път няма да бъде спрян с магия. Така каза Озирис в двореца онази съща нощ. Не след дълго, незащитени и хаотични го последваха и фаронът и царицата.
А след тях и част от 7те вампира. Останалите са разпръснаха. Аз останах още доста време в храма, след години забравиха че съм там и станах сянка.
Чаках да се успокоят страстите около вампирите за да мога да ги прибера и да отпътувам от Египет. За да забравят напълно за нас.

Когато заспах, в дрехите си имах карта, която сочеше местанохождението им. Тази карта я няма в момента. Някой я е откраднал. По-лошото е, че не е млад вампир. Те се страхуват да правят подобни неща. Това ще да е вампир поне на половината на моите години. и все пак не толкова стар, че да знае какво може да направи.
Сам разбираш вече, какво може да стане, ако те се събудят, нали?

- Да разбирам. Разкажи ми повече за картата и моля те БЕЗ коментари от типа ''едно време бяхме по-велики'' , наистина нямаш си и идея на какво сме способни вече дори ние, служещите на ''светлината''. От 14 век нагоре демоните и всички подобни изчадия почнаха да мрът като мухи... както и да е... давай за картата!

-За да правя тези изказвания имам и нужните доводи-ухили се доволно вампира.
-Картата всъщност е ръкопис написан между периода на смяната на глаголицата с кирилица и доста трудно се чете от незапознати с този период. Оказва местонахожденията на тримата вампира с приблизителна точност според природните обекти и градове преди 1000 години.
Близо до Сердика се намира само фараона. Царицата е в местността около Севтополис(пряко включване:днес този град се намира под язовир)
Жрецът, който е и най-добре пазен е в Константинопол. Не знам как се нарича града сега. Лежи под основните на една престолна църква. Не искам да споменавам повече, защото...не вярвам на тези стени и заклинанията им.
Анок спря да говори и се заслуша внимателно в шума отвън. Млад вампир нямаше да излезе, когато слънцето още грееше, но възможностите бяха безбройни. Нещо го притесняваше.
-Искам да се махнем от тук. Веднага. Без значение къде ще отидем...-погледна към машината, с която бяха стигнали до тук и добави-или с какво...Извинявам се за машинатата ти. Надявам се да може да бъде поправена.

Риена се наслуша на пресилените истории на баща си за опасности, първи вампири, как не можела да се грижи за себе си и затова била стигнала до там, накрая хвана ключовете от един от джиповете, инструктура го да се грижи за Амиел и се заключи в колата, за да не чува повече врели некипели. Набра Джон и търпеливо изчака да вдигне телефона си.

Телефона на Джон извъня... Някакъв непознат номер.
- Да моля?

-Джон, къде си?
Досети се, че забрави да се представи, а по телефон гласът й звучеше доста по-различно и добави:
-Ъм, Риена е.

- На сигурно място! - светлина дано не се е случило нещо лошо.- Какво става? Случило ли се е нещо?!?

-А, нищо не се случило, оставих Амиел при баща ми, изнесох се преди да е приключил да я разпитва и имах странно чувство, че може е добра идея да ти звънна и...да питам дали ти си добре? Да дойда ли?

Джон погледна към съсипаното Ауди и вампира който го гледаше някак си учудено...
- Да не би било лошо да дойдеш. Знаеш ли как да стигнеш до вилната зона на Драгалевци?


-Не, дай някакво име на улица или координати, GPS -а ще те намери. Случило ли се е нещо?


Джон се замисли...
Обърна се към вампира и попита:
- Ти можеш да се движиш под слънцето нали?

Вампирът кимна равнодушно:
-Няма да е проблем.

- Добре Риена, запиши си следните кординати, аз и един ... ''приятел '' ще те чакаме там.


Риена въведе координатите на GPS-а. Мястото наистина беше във вилната зона на Драгалевци и не съжали, че е взела Черокито вместо БМВ седмицата, защото щеше да върне колата на части оттам.
-Готово, тръгвам. До 15 минути би трябвало да съм при вас.
Запали колата и от раз изхвърча по измислените, пълни с дупки улици на Симеоново.


-15 минути... - тая кво кара бе? Нямаше значение, времето щеше да стигне. Погледна , Вампира определено биеше на очи...
- Ела с мен Анок- каза отваряйки един от металните шкафове.


Вампира не бе точно неговия размер но все щеше да си намери нещо по-подходящо...
- Това са ''цивилни'' дрехи -дрехи които обикновенните хора носят, избери си нещо по мярка, докато аз си приготвя нещата.




Джон отиде до друг шкаф и започна да се екипира. Реши да не взима огнестрелни оръжия, а вместо това една хубава руническа кама и два талисмана. Измъкна от потрошената кола една бяла тениска и я навлече. Щом прибра и ''Вадок'' в задния си джоб вече се почувства спокоен.



Анок разгледа дрехите, не намираше голяма разлика между това, което носеше и онова, което беше в шкафа, но набързо се преоблече. Имаше доброто желание да облече някаква бяла риза, но забеляза, че ръката му продължаваше да кърви, затова сложи някаква тъмно синя блуза, разрови се още малко и за своя изненада откри нещо, което може да използва за превързка за ръката си.
Докато търсеше не далеч от тях чу звук като от машината на Джон, която той без да иска потроши, но доста по-силен. Все едно другата машина се мъчеше. Приличаше малко на животински рев.

Риена мина през половината път със средна скорост около 70км/ч по улиците, които не бяха толкова надупчени и имаха някакъв асфалт. Опита се със същата скорост да мине и по тези, които извеждаха до вилната зона, но дори и с Черокито не успя да се изсили чак толкова. Пристигна на мястото, което показваше ДЖПС-а и натисна клаксона продължително.

Перфектно, дамата бе пристигнала. Погледна към Анок. Вампира май беше готов.
-Вземи тези- каза подавайки му чифт слънчеви очила- но внимавай, доста са скъпи!
(отиват при джипа)

- Здравей Риена...


Риена повдигна подозрително вежди, докато оглеждаше "приятелят" на Джон.
-Вампир?
Анок не реагира на разговора на момичето с Джон, беше зает да разучава изменението в цветовете с това, което му даде мага и без него.


- Да, но е на наша страна, няма значение довери ми се - заповедите идват директно от ''Офиса'' Ще бъде ли нахално да те помоля да ме хвърлиш до нас? Има някой неща които трябва да свърша там за да решим предстоящия ''проблем''
Всъщност... помощта ти би ми дошла добре


-Нашата раса има доста сведения за вампирите през годините-каза Риена ентусиазирано, след което се обърна към вампира-Как се казваш?
Анок помисли малко за да направи връзка с познатите му езици, после отговори:
-Анок се зова.
Риена без малко не подскочи от изненада и временен шок. Хвърли един продължителен, настойчив и определено неудобрителен поглед върху Джон, след което каза равно и не толкова ентусиазирано, колкото в началото:
-Качвайте се.
Анок видя реакцията на момичето. Знаеше за него. Загледа се добре в нея, не беше простосмъртна, имаше онова излъчване, което нямат хората.



Риена излезе най-накрая на равен път и засили още повече. Мина 2 пъти на червено, 3 пъти на жълто и едва 1 път на зелено. Всъщност дори и така си личеше, че кара доста сигурно и че късмета беше на нейна страна по пътищата.


Джон бе ... потен да речем... слезна от колата и отвори вратата на вампира. Анок бе... Джон за 1ви път виждаше толкова бледо създание.
- Да се качваме... - каза отваряйки входната врата на блока.

Евир държеше в ръцете си древен ръкопис, написан на странна разновидност на глаголицата, или на кирилицата, или по-скоро нещо между тях двете. Не разбираше добре този език, но затова пък можеше лесно да намери някой, който да й помогне. Трябваше само да измисли на кой да се довери с нещо толкова важно. Не биваше да рискува когато е толкова близо до целта си. Извика демона си и му заръча да намери някой мъртвец, на който да могат да се доверят, да е живял по тези земи някъде 11 век и да говори латински. Демонът не беше толкова ентусиазиран от задачата, предпочиташе да премахва някоя пречка или да разпитва някой...но проучването на мъртъвци не беше сред любимото му занимание.
През това време Евир не откъсваше погледа си от това парче хартия. Въпреки слабите си познания на този език, успяваше да разбере, че е описано местонахождението и на трите тела, че са скрити на различни места и че едното е доста близо до града в който се намираше сега.

Риена застана на прага на апартамента и обходи с поглед всичко доста обстойно. Как така тя не живееш на подобно място? После се сети за вилата на баща си, в която можеше спокойно да настани едно средно голямо село или пък да си живее царски, ако не се беше сдърпала с него и ако не продължаваше да го прави.
Вампирът все още беше един етаж под тях при асансьора, ходеше бавно и спокойно, прикривайки появилата се болка в ръката му, която се усилваше повече и повече. Капки кръв капеха на почти всяко стъпало.
Риена започна да се оглежда притеснено наоколо и отбеляза бързо:
-Джон, случайно от твоя апартамент да мирише така на кръв?

Джон я игледа неразбиращо:
- Не те разбрах?

-Мирише на кръв, доста силно при това.
Риена продължи да оглежда пред себе си и да се опита да разбере от къде идва тази миризма.

''Как я надушва?'' Джон погледна към Анок и го попита:
Е, ти си вампира! Надушваш ли кръв наоколо?

Анок поклати глава убедително.
Риена хвърли светкавичен поглед към вампира. Ръката му кървеше, а ако скоро беше пил и кръв, то кръвта щеше да има мириса, който има човешката кръв.
-Мамка ви! Аз съм полуелф и имам особено изострено обоняние, защо ме мислите за идиот! Какво става тук?
Ядосано придърпа вампира към себе си, хващайки го за "ахилесовата пета". Анок рязко дръпна ръката си, но не успя да се освободи от хвата на момичето. Тя изскърца през зъби:
-Не мърдай или ще направя всичко по силите си да те превърна в безмозъчно зомби.
Дръпна ръкава и огледа внимателно раната, която беше на ръката му.
Постави ръка върху мястото, после рязко пусна ръката. Пое дълбоко въздух и погледна към Джон:
-Може ли да влезем, за да не продължавам с крещенето във входа?

- Ъмм, да добре...

И тримата влязоха в апартамента, Риена бързо се ориентира към хола. Измъкна от раницата си разтегателен бинт, но изведнъж се отказа да се притича на помощ на вампира и стисна бинта в ръцете си.
Анок се обади съвсем спокойно, нарушавайки няколко минутната тишина:
-Не можеш да ме превърнеш в безмозъчно зомби.
Риена отвърна:
-Не мога, но ми повярва, нали?
Вампирът се усмихна леко.
-Защо криете това от мен?-попита Риена сочейки ръката на Анок.
-Той не знае-каза вампира.
Риена хвърли бърз поглед и към двамата по отделно и замълча за момент.

- Добре!- каза Джон, докато спираше алармата- И двамата успяхте да ме объркате доста бързо. Какво точно става?

Риена отгвори с голям ентусиазъм:
-Не знаеш ли за практиката на някои древни садо-мазо жреци с прикрити наклонности към некромантия да изписват заклинания върху кости на живи хора, най-често своите собствени? Веднъж щом нещо в заклинанието се обърква почват да се получават подобни кървящи рани. Нещо от сорта на стигмите...за които между другото имам доста съмнения, но за това по-късно.

Джон погледна Анок и се замисли...
- Дай да видя ръката ти!

Анок подаде ръката си без да казва нито дума.

Джон огледа ръката и въздъхна...
-Елате с мен -каза избутвайки един шкаф. Зад него имаше метална врата. На бързо набра кода на електронната ключалка и влезе в помещението

Анок се спря. И заговори бавно и монотонно вече на доста добър български:
-Аз знам какво става и нямам нужда от помощ за да се справя с това заклинание.

- Да, предполагам че е така, но искам все пак да погледна!

-Какво е това място?-попита вампирът.

- Да го наречем..."Личното ми пространство''! Не пипай нищо, моля те! Заповядай на втория етаж и без това там ще поработим пък и ми е останала половин бутилка хубаво вино.

Риена влезе след Джон. Вампирът не се усмели да ги последва от раз. В повече му идваше всичко това. Новите жилища, новите начини за транспорт, новите тайни помещения, новия начин да кажеш на друг "Ела да правя експерименти на твой гръб". Много нови неща във вече откърмена с дългата славна история глава. Поколеба се още малко след което неухотно ги последва.

-Леко с крътвта- каза Джон докато разчистваше една от масите. - Седнете- каза сочейки масата. На бързо прибра книгите и хартиийте , взе една часовникарска лупа и лист хартия и седна срещу вампира.

Хладна, но не студена вечер. Евир излезе на терасата на втория етаж на къщата и потърси с поглед, това което усещаше, че идва. Беше най-невинно младо върколаче, което се приближаваше, може би търсейки плячка. Беше го усетила преди известно време, но не му обръщаше внимание, защото беше далеч. Сега можеше да подуши перфектно мириса му и да усети присъствието му на 2 пресечки от къщата й. Евир нямаше нищо против да си набави малко развлечение преди да се втурне презглава в приключението си. Пък и един върколак винаги беше от полза - те са силни животни с лесно за манипулиране съзнание. Дори да не причиняваха големи щети, можеха да разсейват противника и да пазят господаря си, в случая господарката си - Евир. Вампирката беше дошла само с демона си, следователно разнообразието нямаше да й навреди, особено след като може да го ползва и за нещо повече от забавление. Никога не знаеш какво ще се случи, така че е по-добре да си възможно най-готов за всяка ситуация.
Върколака се приближи само на една пресечка, но Евир усети как взима грешен завой - тоест не завиваше към нея.
" Стой, завий наляво! НЕ натама!" - нямаше накъде да бяга, вълчето без да се усети смени посоката си и се запъти право към капана. Вече се показваше по улицата....3 къщи разстояние, 2 къщи.....1...
- Хей, сладур накъде си се запътил? - той спря и погледна право в нея - " хах, няма накъде да ми избягаш сега вълчо!"
" МОЙ СИ!" - извика тя в съзнанието му и това беше достатъчно да заличи всичко друго оттам.....

Анок накара съзнанието да заработи на пълни обороти и да затвори раната. Наистина не му се искаше тези двамата да се занимават толкова детайлно с него. Бавеха го. Ако преди толкова много години не си беше обещал да убива само в краен случай до сега щеше да ги е ликвидирал. Нямаше достатъчно сила, но пък беше в пъти по-бърз. Усети погледа на момичето върху себе си, а после и гласа й, в който от както я чу да говори се усещаха нотки на сарказъм във всяка дума:
" Няма да успееш да затвориш раната толкова бързо, а дори и да постигнеш нещо то ще е мимолетно. "
Думите й не бяха на новия език, тя говореше египетски диалект!!
"От къде знаеш моя език!?" попита Анок въудушевлено.
"Знам много езици, възпитана съм в елфическите традиции и знания." отговори тя с усмивка на лицето.
Въпреки че усещаше аурата, която излъчваха елфите, в момичето имаше и нещо доста мрачно, което успяваше да скрие през по-голяма част от времето. Само по начина който изглеждаше на моменти, можеше да се познае, че макар да има елфическото познание, не е основното. За няколко мига в колата, по стълбите, а сега и тук му се струваше, че лицето й имаше съвсем други черти, които граничеха с демоничното и злокобно начало.