Едно магическо приключение в София!

Раму обиколи околностите...по-скоро околните градове и села и намери това което търсеше - неразкопано древно гробище. След като поразпита няколко бивши ковачи и селяни намери и човек с повече познания, който да не мисли, че земята свършва при хоризонта. Разпита го и с малко подкуп успя да разбере логиката на самия език, все пак не можеше да рискува да даде самата карта на някакъв си пикльо и така да плати десет пъти по-голям подкуп. Гадното при работа с мъртвите е, че не можеш да ги заплашиш с убийство, а на мъртви от преди 10века дори не можеш да пробуташ " ще убия жена ти и децата ти". Скапана работа.
Демонът се върна в къщата в Банкя и се залови с превода. Евир беше зачезнала нанякъде..... Пусна си музика и започна превода.
She was more than beautiful
Closer to etherial
With a kind of down to earth flavor
....
Със сигурност телата бяха в рамките на този континент, но щеше да се наложи да се пътува все пак.

Anybody seen my baby
Anybody seen her around
.....
Три тела, на три места. Едното беше наблизо, може би в София. Ръкописът беше стар, мастилото, хартията - всичко беше старо, захабено и написано като с два леви крака от някой некадърен и явно доста стресиран човек. На места хартията беше почти скъсана от натиска на перото.

Lost, lost and never found
I must have called her a thousand times
....
Песента свърши, но Раму щеше да я пусне отново и отново и отново, никога нямаше да се измори да я слуша. Ако някой от ада разбереше, че слуша точно тази песен на Rolling Stones щяха да го върнат в първия кръг на Ада. И все пак обичаше песента, нямаше да спре да я слуша докато не разгадае всичко, а после щеше да отиде при Евир и да й покаже каква работа е свършил, за да получи подобаващо възнаграждение за свършеното.

Джон се ухили доволно като преписа символите и ги пусна за анализа. (реши да не задържа вампира и некромантката в ''личното му пространство '' и ги пусна да щъкат из апартамента) Това настроение не продължи много дълго - No match found! -за 7ми анализ.
- Мамка ти... - промърмори магът, вадейки листът и изведнъж отговорът го удари. Взе листа и го обърна наопаки- не бяха ируглифи- бе латински!
'' Qui nunquam intereo vadum existo instituo''
- Tези, които никога не умират ще бъдат открити... Хммм. Интересно! - Джон бръкна в джоба си за цигара но намери само смачкана и тъжно празна кутия. Ох супер няма що... Джон се почеса по главата и за почна да си мърмори ''qui nunquam...qui nunquam... добре де, но как ще ги намерим? '' Престана да си чеше главата и подхвана брадата " Qui nunquam intereo vadum existo instituo.. какво означаваш мам...
-ДЖОН, ЕЛА ТУК БЪРЗО!- се чу от долния етаж.

Риена беше забила поглед в прозореца през който се виждаха светлинките от съседните блокове. Беше изключила напълно, когато усети как нещо ужасно студено я бутна по рамото съвсем леко.
Излезе от малкия си транс и погледна Анок въпросително.
-Имаш ли нещо, върху което може да се чертае? - попита особено сериозно вампирът.
-Моля? - попита тя мигайки
-Ами...нали се сещаш...лист, пергамент, папирус.
Мигна още два пъти, след което бръкна в джоба на якето си. Имаше някакъв голям лист с адрес и телефон на някакъв адвокат. А да, ето го. Извади сгънатия на 4 лист. Поизглади го и го подаде. Отново отмести поглед към съседния блок и неговите светлини. Някакъв мъж мастурбираше на прозореца, който се падаше на няколко етажа под апартамента на Джон в отсрещната сграда. Интересно дали това беше ежедневно събитие и дали спазваше някакъв график? Изведнъж миризмата на кръв отново стана прекалено силна и тя извърна глава. Анок съчиняваше заклинание и очевидно вече беше преполовил съдържанието му. От ръката върху листа падаха капки кръв, който с помощна на заклинанието оформяха карта.
-Джон! Ела тук бързо!

Джон не се замили много защо го викат, за да кре6ти некромантка значи си имаше причина. Слезе на бегом долу и намери страна гледка. Вампирът се бе наел над един измачкан лист А4 и... ТОЙ ПРОИЗНАСЯШЕ ЗАКЛИНАНИЕ ОТ КАБАЛА- говореше на древния език...и рисуваше...