Upon the sea!

[17.01.2010 00:31:47] PhoenixMighty: ''Phmmm'' Heads heavyer than a canonball, lost countiousnes again ... wonder if they'll take me to the authorities or just throw me out in the middle of the sea to boost the sailors ''moral'' . I cant get out of the chains themselves but i can spring free and make a run for it- well a swim for it once we reach shore... I'll need to steal another blade thought.. and i'll need my stenght... i dont believe they'll just let me to die tied to this thing- its bad luck after all...
Brom looked around him a the sailors doin their jobs ... with no idea of where he was or what was about to happen he just eyed the ship .. when someone punched him in the stomach
- Your lucky the Captain is mecriful thief! I would have just thrown you overbord - It was a sailor a high-ranking one aparently,- I have orders to give you watter- drink. Brom drank as much as he could, no sooner had the bottle left his lips did another punch come flying toard him''Wham!"( Remember to kill this one if you make it out alive)
[17.01.2010 00:32:47] PhoenixMighty: Cant make much out of the ship from here - and dont realy need to- as soon as i see the oportunity im gonna seise it!
[17.01.2010 00:41:42] Kaloqn =]: I don't like this ship. Neither does Razor. Demons don't like water and the frantic whispers in my head are getting stronger.
Sailors are avoiding me, eyeing me wearily. Maybe my reputation preceedes me. Maybe I am just scary. Maybe all the warnings I gave the captain have spreaded through the crew. No idea.
I like to watch the thief chained to the mast.
HE'S DELICIOUS!
Razor seems to like him.
I CAN DRINK HIS BLOOD FOR HOURS! EAT HIS FLESH!
There's something wrong with him these days. He's behaving more like a beast. I've never felt that in him before. I don't know if it's the water or something else, but I was starting to check the magics in my tattoos more and more often. I feel them... itching... burning sometimes and I'm afraid that they may break loose, tear through my skin and evaporate us both.
I cannot let the demon... Razor... loose. I need to find out what's going on and why he is in such a distress...
First of all I need to find something to eat though.
Looks like it's going to be a long day...
[17.01.2010 00:58:31] neda: Around all the morning commotion on such a busy ship nobody seemed to notice him. Not that the lumb his thin body looked like a human one, but it made sence. He hadn't eaten proper food for a long while now. Must have been a few days, for he wasn't really feeling hungry at all. He was thirsty like hell though. He was long awake, when someone's footsteps sounded close to his box filled wtih lenen(ili nekuv plat tam). he thought, that he should eventually say hi to the crew and asound his presense around.
When he peeked quickly over the blanket covering him he sa a man, obviously a thief, snuck aboard, being punched in the stonach. He tucked his head in wide-eyed and regreted for a moent for coming aboard. If some one hit him that hard, he'd most certainly faint...
But, no, no... He was a boy! Who would hit a young hungry boy? Come on! He took a breath and snuk out his head and looked arund nervously.
[17.01.2010 01:13:55] PhoenixMighty: "cought cough" Bloody basterd... Ok where am I, what can I use to my advantage? I could wait 4 nightfall and try to sneek into the cargohold for food and a drink the guars are probably not going to be careful (if there even is goin to be any) .
I took a good look at my surounding -just the crew and someone who the crew aperently doesnt like very much... tatoos- cant be rich unless he's a bandit but bandits dont get on ships do they? What do I actually care - he's not hitting me well at least not for now. Why do I get the feeling Im bein watched.
I turn my head toard the Boxes securely pilled a few feet to my right and notice a childs head popin in my direction - either a castaway or a junga in the kitchen -eitheway if the sailors catch him on the deck theyre gonna beat hte crap out of him... No one seems to have noticed the child...
I wave my hand in a way ti show him "lay low kid'' and turn my atention elsewhere if they see me looking that way theyre gonna find him- cant realy turn my back on a felow rulebreaker now can I?
[17.01.2010 01:20:37 | Edited 01:30:33] Kaloqn =]: Thiefs and trespassers.
Razor smelled the kid. The aroma of a soil still unspoiled by age was in the air. It was none of his concern though. Neither was the man chained to the mast. Although the beating he received on occasion wans't very nice. Still he had nothing to do with him. He didn't know him and he didn't care to know him... for now.
As far as the kid... he would leave him hiding as far as he can. Then... well, he can't leave a bunch of sailors beat up a kid or throw him overboard, right?
At least all the sailors feared him. That much was clear. They were doing everything possible to stay away from him wherever he was...
Maybe that was the reason he was sleeping on the board, under the stars.
The sun was setting. The chained men looked like he was resting.
He sat close enough to him that he could hear him and said:
"What's you name pal?"
[17.01.2010 01:33:11] neda: That thief guy signed him to stay low. The thing was, he was hun-gry! He peked higher with a hungry-looking face and slipped two skinny hands out. WHatever was to happen, he was going to have a bite of those apples...
Right as he did, tho, in the shimmery light of the almost-night he saw a massive and very badass tattoo-like figure comming over. Without much thinking he sank back in his box and only let one eye keep track of the situation. This guy was just too scary-looking to confrotn. He didn even look human enough to have some sort of compassion for children... As much as anyone had these days.
[17.01.2010 01:39:55 | Edited 01:40:13] PhoenixMighty: I turned my atention to the figure by my side Big guy- about my height but larger - doesnt look like hes ever gone hungry all covered in tatoos- the same guy everyone on the ship seemed to dislike- could be usefull if he wasnt a total prick >
''Me name? Pal ? Who in blazes are you to ask me such things ''friend'' he said to himself...
ignore him and save your strenght for later he looks dangerous enough to cause trouble.
What the hell lets have some fun
- My name is none of your bisness "pal"! What do you want from me?
[17.01.2010 01:41:08] Kaloqn =]: "Aside from amusing myself with the man in chains?", I smirked. "I want to know if you have any notion to where exactly that ship is headed when you boarded it to steal supplies?"
[17.01.2010 01:41:53] neda: (skip me)
[17.01.2010 01:44:56] PhoenixMighty: "You want amusement?' Go get me some booze and I just might feel like talkin' to ya! " (Laufing at a chained man... oh under other circumstances I'd have already struck a dagger through your eye... Still better than hitting a chained man - Id might just blind you and let you walk away)
[17.01.2010 01:49:30] Kaloqn =]: "I do have a better idea", I said lowering my voice. "How about you answer my question and I will consider setting you free and offering you some sort of a job that has no option of you getting beaten up by the sailors on occasion?"
[17.01.2010 01:52:25] PhoenixMighty: what the?... whas this guy a ''good'' guy? If so why were the sailors avoiding him...
- Why would you offer me anything? ( is this guy for real? or is he .... messin with me oh you sick basterd)
- and who the hell are you to make such a promise?
[17.01.2010 01:54:40] neda: Betamesh blinked a few times and in a second he was ut of the box and running his mesy hair to the two. he tripped over the chains of that other guy, but managed to stay on his feet.
"I'll take it!"
He said with a cute litte enthusiasted and very chldish voice. Yeah he wasn't exactly chained, but it was quite obvious that he was looking for free food and passage.
[17.01.2010 01:59:18] PhoenixMighty: A quick look a the boy was enough to tell he was gonna be in trouble...
- You keep quiet boy ! (who knows what you just got yourself into) Answer me and I'll take your offer into consideration stranger.
Him too - I noded toards the boy.
[17.01.2010 02:00:32 | Edited 02:00:54] neda: "Shut up!" Betamesh said at the cahined fellow. Nothing personal, but he was not very motor able.
"I'll take it!" He then repeated, looking up at the big guy.
[17.01.2010 02:01:20 | Edited 02:01:37] Kaloqn =]: I got on my feet, eyeing both of them.
Razor was roaring like a caged beast.
He WAS like a caged beast.
The boy stratled him.
Stratled A DEMON.
It was like I was bonded to a dog... no to a tiger... with the ability to grind people to dust.
i grabbed my head, trying not to scream when the roars of the demon 'BLOOD! BLOOD! BLOOD!' began pusling inside my head...
Then it all faded away...
[17.01.2010 02:05:54] Kaloqn =]: "Look... look at you...", I forced myself to smile, my head still pulsing from the dull pain of a sudden headache. "A little boy travelling like a rat... Wonder what's you story..."
The more I spoke the more confidence and power my voice was regaining.
"Listen, both of you... I have no idea of what help could you two be for me... Still you both have the common undecency to be on a ship you're not wanted on and since I have every sailor scared stiff by my very presence... what the hell. I will all the help I can find where we seem to be going. Only demons know what we will find in the undiscovered seas of the south..."
I uttered a word, focusing my attention to the tattoo on my right arm. I felt warmth as sudden strenght rushed into my body and i reached for the chains keeping the man bound to the mast. It broke like it was made of paper.
"You're not working FOR me... It is not a contract... It is just a precaution. Think of it as that..."
[17.01.2010 02:13:21] PhoenixMighty: Ok ... THAT was scarry... and i need a drink !
- Thank you, but it wasnt really necesery -I reach for my foot and pull out of my shoe a tiny piece of metal and undo the locks on my chains. - Tell me everything ... (i turned to the boy - the kid was in shok perhaps)... whats a wizard doin on a boat? And what exactly are these ''percautions'' of yours?
[19.01.2010 23:05:30] PhoenixMighty: "' The next Morning at dawn''
[19.01.2010 23:13:05] Kaloqn =]: Sunrise.
The warm redness creeps in the easter sky.
The sunrise and the sunset are the only two ways I have of telling the direction. Seems we're headed southwest; a steady wind guides the ship.
I didn't sleep much. Razor was still upset by something - I felt it as an uneasiness in my chest, right beside my heart. My demon had no physical manifestation in my body, and still I sometimes felt him as an indepentant organism inside of mine.
While I was looking at the stars, sleeping outside, I thought wether or not I made a mistake - freeing a thief and taking him and a little boy as my 'eyes and ears'... My 'precaution'... How would they react if they somehow realize what sort of a creature - of a soul - I contain inside myself? Would they start avoiding me like the rest of the sailors? I cannot allow that... I am in desperate need of fellow men, of allies, on this journey...
Sailors are superstitious lot. Women are never allowed on sea journeys and almost the same goes for mages. During the first big storm, or other unfortunate event, a great number of eyes will start staring unfavourably in my direction and soon fear will become anger...
I cannot afford to be lynched and thrown overboard just because superstition. I need people behind my back. For as powerful my demon is, I KNOW it is impossible for a man to survive all by himself, no matter where he is...
I got up and started looking for my new allies. I knew they were probably full of questions...
[19.01.2010 23:17:38] neda: Betamesh took a step back while looking at the scene. What was with this guy? Was he sick? He hoped it's not contageous... His holding his head and all. Beta puhed his head forward and rose his eyebrows with a peculiar look on his face. Not compassionate, but peculiar.
"A little boy travelling like a rat... Wonder what's you story..." He then said, and Beta's nose wrinkled in dislike.
"Shorter." He replied and stood frowning while he spoke like he was instructing a group of drunken men to cut wood. Contract.. precaution... Non of these words made any sense Betamesh. And he as just your average boy, so he supposed that thi guy was, or thought he was smart. Beta rather disliked smart people...
[19.01.2010 23:25:19] PhoenixMighty: Brom woke up- sober unfortunatly! A deal with a wizard - still probabbly better than being beaten 3 times a day or bein thrown into the sea. '' Percautions ... need - strong words!'' What the hell is goin on. He looked around himself both at the wizard and the boy.
''What a mess..."- He mumored to himself.
''Where IS this ship headed?'' He asked the mage.
[19.01.2010 23:28:37] Kaloqn =]: "My guess is as good as yours...", I answered, eyes staring at the horizon. "Wild lands, uninhabited from a long time if we're lucky, by a long-gone developed civilization if we're even luckier. Or by some crazed voodoo-savages..."
I eyed the thief warily, than said with a wry smile:
"Never underestimate magic in the hands of undeveloped barbarians... you end up in pieces. Still, my best guess is a deserted archipelago filled with ancient temples which should be investigated, described and then all valuables should be removed from them... Only a guess though..."
[19.01.2010 23:36:20] neda: "I think we're gonna be hunting somehting big and meaty." Beat said while he was leaning over the wooden parapet . That smart guy's sentenses were damn long. And all these men weren't going to investigate, but to gain profit. The easiest way there was was hunting, stealing and selling weird and creepy stuff and other of the sort. What was there to wonder. He turned and caught his hands behind his back, trying to soften the impertinant and cute look hic face always had on like a stamp.
"Hey big guy, will you get us something to eat? Now that we work for you and all."
[19.01.2010 23:40:46] PhoenixMighty: '' Kids got a point mage! But before that I need some explanatinons. What EXACTLY will we be doing for you while the ship sails, will I get my blades back - i had a good dagger and a decend saber when I boarded but most importantly - will there be a pub at that ''EhepilqGO''?
[19.01.2010 23:45:49] Kaloqn =]: Sigh...
"Food. Right... Listen, there won't be more for you than there is for other sailors. We're out at sea after all. Go ask the ship cook, kid. Tell him I sent you for food for three. He won't argue much, I'm sure..."
"As far as your weapons go, I can get only the saber back. Captain says that 'your type shouldn't be given any weapon fit fer backstabbin''..."
"And as far as what you'll do... see and hear that which I cannot. I'm not the most loved person on this goddamned sea-shell. Then again, that goes for you too, but I'm willing to bet on your success..."
[19.01.2010 23:57:47] neda: Beta nodded and cirlced his eyes along the deck. He could make a great spy, he thought.
"I should say thaaaat... who sent me exactly?" Nobody had given a name yet. What was he supposed to say, that big guy with the long sentenses?
[20.01.2010 00:02:22] PhoenixMighty: ''Trust me kid no one will mistake this guy - just tell em that the mage sent you! '' He turned his atention back toadrs the wizard.
''So, baisicly you want me to spy on the crew for you.. pf they are afraid of you. Get my saber back... and I'll get you the information''
[20.01.2010 00:03:29] PhoenixMighty: ''Im used to people disliking me ... but im also used to gettin what i need or want''
[20.01.2010 00:04:31] neda: "He's not a mage..."
[20.01.2010 00:06:23] PhoenixMighty: ''Mage, wizard, warlock-they're all the same just get to it ...''
[20.01.2010 00:06:38] Kaloqn =]: "I'll get you the weapon. What I need to know is the destination given to the captain. He won't share his travel route with me. Also... if you avoid torturing it will be nice. Other than that do what you see fit."
[20.01.2010 00:08:30] neda: "Don't tell me what to do..." Betamesh stuck his tongue out to that thief guy and turned to the mage.
"What, don't you have a name?!" He was sounding to sound rude in a typical street-like way.
[20.01.2010 00:09:41] PhoenixMighty: A name thats right never did get a name "Are you gonna answer the boy or not? ''
[20.01.2010 00:10:07] PhoenixMighty: ''You allready know who we are ''wizard''''
[20.01.2010 00:11:07] Kaloqn =]: "Beta and Brom... yes... I am known as Kalion if that is of any use to you. But on the ship they call me Snakeskin. It should work just fine."
[20.01.2010 00:14:36] neda: Beta pulled out a big toothy smile on his face, while it got green and scaly, along with his hands.
"Ha! And why is that?" He titled his head to a side.
[20.01.2010 00:16:10] Kaloqn =]: A shapeshifter... Impressive... The smell while he performed his 'magic' of shifting was unique... Intoxicating... Razor was starting to stir.
"Because of the tattoos. Now, you can ask me how they called me in Port Callahan, Port Rose, Port Almanath and why, but that won't be of much use to you..."
[20.01.2010 00:19:06] PhoenixMighty: ''Snakeskin? Just great I HATE snakes...'' He thought to himself''
''I'll get you the info ... Kalion, but I'll need a few things'' Starting with my blade and a bottle of something strong... I'll need 2 or 3 days to scout around and I'll get you Everything you need.. ''As long as it sutes me -he thought '' and a small smile apeared on his face
[20.01.2010 00:24:23] neda: In a flash the boy ran away over at the deck door to go find the cook getting out of sight. Sailors gave his srange looks, and soon someone was gonna go have a talk to him about his whearabauts on the ship. But he was hungry enough to worry about it later.
[20.01.2010 00:31:05] Kaloqn =]: He was a demon-bound mystic.
He knew all the secrets a soul from the raving pits of hell could provide him.
But none of the could yield the answer of the question how to break the new to a 400-pound bearded old sea-dog with a fake leg and an eye patch, with a breath filled with rum-vapors that could make a whole whay feel dizzy that he unchained a man who was caught on-board as thief and now he has come to ask for his weapon.
The captain was monster of a man. Almost literally. There was something inhuman, something hybrid in his appearance. Not in the way Beta has showed just now with his scaly smile but rather with his snout-like face that reminded Kalion of orcs.
He was at the front deck, staring at the sea. He was a behemoth, covered is as much fat as in muscle. His cutlass was a massive two-handed sabre for most.
"Captain Gorebrath", said Kalion, clearing his throat. "Can we talk for a minute?"

"Колко дни бяха минали?"
Отвори очи. Намираше се в тясно помещение. Не, не беше помещение, беше сандък. И този сандък се клатеше.
"Кораб, по дяволите?!"
Нямаше хора близо около него, щеше да разбере. Това беше добре, можеше да си позволи повече действия.
Но преди това искаше да си спомни случилото се.
Беше се изпречил на друг по-силен вампир? Да, точно така. А после...?
Беше му разказал играта...толкова жестоко, че той нямаше представа къде се намира, от колко време е тук...и най-важното беше ГЛАДЕН. Всъщност може би не това беше най-важното, по-важно щеше да е да остане незабелязан, за да не го ликвидират при първа възможност. В морето нямаше как да се скрие от слънцето.
И преди беше прибягвал до плъхове, дано на кораба бяха докарали такива, заедно с багажа. Така нямаше да му се налага да излиза от товарното.

Опита се да повдигне капака на сандъка леко и внимателно. Не се почули, затова приложи малко по груба сила. Излезе бързо и се скри между другите зандъци в помещението за да се подсигури от изненадващи гости.

Вечерята не бе лоша... с една чашка щеше да е по весело ... Е навън скоро щеше да се мръкне а аз имах работа за вършене ''змийската кожа '' бе излязъл на палубата. Отворих люка и се закатерих по текелажа към каютата на капитана - не знам за картите но си исках кинжала и по важното в капитанската каюта ТРЯБВАШЕ да има нещо за пиене!

Дебелокожо животно...
Капитанът не искаше и да чуе за промяна на курса нито за това, че навлизаха в по-опасни води.
'Плувал съм познатите морета надлъж и нашир, момко, нищо, дето е морско не ме плаши и няма да ме изненада!'
Глупак! Дете на децата! Можеше да ги преплува и надълж, и нашир, че и надолу, но само ако носеше демон щеше да усети какво приближава... В тези води имаше мрачни приливи и всички течения бяха мъртви. `Бръснача` се беше свил в тясното ъгълче от съзнанието на Калион и дремеше неспокойно, ръмжейки в адския си сън.
А мрачното усещане не отслабваше.
Щом ставаше дума за свръхестественото, `Бръснача` бе всичките сетива, които Калион имаше в този свят. Той чувстваше духове и демони, които всъщност бяха много по-близо и много повече отколкото всеки си мислеше. В морето бяха малко - водите не бяха твърда земя и твърд гроб и духовете се скитаха по дъното, като бледи сенки на минали животи, далеч от очите и дълеч от повърхността...
Светът ставаше от мрачен по-мрачен според усета на Калион и той не знаеше защо... Корабът сякаш беше плаващ храм, посветен в мрачна сила.
- Морето не ми се отразява добре... - промърмори Калион. - Трябва да дремна пак...
Последната мисъл, преди да се унесе, беше, че спи твърде много тези дни...

"А, плъх"
Беше като клечка кибрит в пълен сумрак, но все пак беше нещо!
Изпи кръвта с лека погнуса, но не отричаше, че е по-добре от нищо.
Опита се да чуе някакъв шум за да разбере дали има още. Чуваха се, да. Но бяха малко. Нямаше да издържи дълго така. Молеше се скоро да спрат някъде, за да може да се измъкне.

Водата бе студена, твърде студена дори за DC. Беше й скучно, наоколо нямаше делфини с които да си играе, нито акули, нито дори малки смешни рибки. Някакво чувство вътре в нея й казваше да излезе на повърхността, може би там ще намери нужното развлечение, пък дори да няма нищо винаги можеше да си поиграе с вълните.
Плувайки нагоре чу странен шум, отдавна не го бе чувала - беше кораб, не особено голям и не особено нов, отдалеч можеше да чуе скърцането на дървото потопено във вода. Пресметна разстоянието и излезе на повърхността далеч от кораба, но любопитсвото й не й даваше мира - откога само не бе виждала хора! Започна да се приближава бавно и да оглежда потопеното корито - и там, на едната страна на кораба видя мъж, колко странен мъж само, той се катереше по кораба бързо, но не много сръчно. Реши да продължи да наблюдава, все пак нямаше нищо по-интересно в тази морска пустош, и бавно заобиколи от другата старана и се заслуша в разговора на моряците.

Дотук добре... каютата не бе нищо особенно, вмъкването бе лесно(прозореца бе отворен) а на маста лежаха кинжала ми и карта с наертан на нея курс... само че ... " Къде е пиячката мамка ти?'' - си казах като почнах да ровя из шкафовете без много да се съобразявам със шума - успях да измъкан една бутилчица с ром скрита под леглото, когато късмета ми реши да се промени ... чух стъпки идващи към стаята. Изобщо не помислих - награбих картата, кинжала си и бутилката и се хвърлих надолу с главата точно преди бравата да изщрака... Водата беше МНОГО СТУДЕНА!

"Някой току що не падна ли през борда?"
Чу силен шум, подобен на падащо гюле във вода, но всъщност малко по-елегантно и предположи, че това е човек.
"Изхвърли ли са човек зад борда?!"
Ако имаше функциониращо сърце, сега щеше да пропусне няколко удара от лек потрес.
"Какво по дяволите ставаше тук?"
Мразеше кораби!!
Чудеше се какво ли наистина е станало.
Отиде до вратата и се заслуша внимателно. Не чу стъпки.
Отвори я леко.
"Не скърцай, мамка ти!!"

Нощта беше достатъчно тиха, че да чуе както плясъка, така и възгласите на онези от омярците, които бяха будни.
`Бръснача` бе дотолкова напрегнат, че да го разбуди при най-малкото дразнение.
Калион скочи и се огледа. Палубата беше празна. Мрачните усещания бяха на мястото си. Всичко беше както трябваше да е... и да не е.
Огледа се отново. Тръгна към задната част на палубата, където беше руля, спря се при мачтите и отново се заслуша и загледа, и завзира в мрака.
Нещо не беше наред...
Какво всъщност беше наред през последните дни, дяволите го взели?

Разговорът на моряците секна точно след плясъка. "Какво беше това?" замисли се DC и бързо тръгна към мястото където чу нещо да пада във водата. Отдалеч успя да види, в мрака царящ наоколо, една фигура....мъжка фигура...същата фигура, която се катереше по кораба....държаща нещо...лист, кинжал и бутилка. DC видя, че водата е прекалено студена за него, че не може да плува в нея, но незнайно защо не се и опитваше да излезе на повърхността, вместо това здраво стискаше предметите и някак вцепенен потъваше. Тя бързо доплува до него и без много да мисли го хвана през кръста....мъжът беше слаб, но не прекалено, усети мускулите му през блузата, но въздухът в дробовете му беше на привършване. Затегли го към кораба, а през това време той се съвземаше.

"Аааа, човек!? Сам е?"
Морякът не го видя, но чу скърцането на вратата. Сигурно си беше помислил, че има "нередовен" пътник на борда, какъвто Арън определено беше.
Притаи се в сянката на един сандък и зачака.
Беше жилаво, но слабо човече, около метър и 70, и едва ли имаше 70 килограма.
"Кой ги подбира тези моряци?"
Мъжът извади нож. Арън усети как сърцето на моряка биеше ускорено.
Направи крачка. После още една, после светкавично скочи и се нахвърли върху моряка.
Нямаше контрол над себе си. Усещаше ГЛАД. Не беше ял с дни още преди да се изтипоса на този кораб. По негови бързи сметки, това правеше поне седмица, а може би много повече.
Заби зъби във врата му и започна да пие.
Приглушен вик, опит за втори.
Тялото започна да се отпуска и натежава. "Заспиваше" както той обичаше да си мисли за "смъртта".

СМЪРТ!
`Бръснача` беше като вълк след успешен лов. Виенето беше проглушаващо, пулсираше и резонираше в най-дълбоките гънки на съзнанието му.
СМЪРТ!
КРЪВ!
СМЪРТ!
Не, не, не, не трябваше да губи контрол... не сега...
Но беше късно.
Усети изгарящата болка, когато демоничната кръв заби учестено във вените му. Усети разкъсването по гърба си, откъдето миг по-късно провисна чифт окървавени, дрипави крила. Рога пробеха челото му и непокорно устремиха заострени върхове към чистото небе. Нокти задращиха дървената палуба. Кога бе паднал на колене?... Всеки мускул в тялото му пращеше, огъваше се и растеше, а с него, капка по капка, изтичаше човещината... Калион, дълбоко загърнат във воала на собственото си съзнание, се надигна за последно противопоставяне, но `Бръснача` бе твърде силен сега...
С последен отчаян вик, който никога не се отрони от устните му, Калион се предаде на познатата тъма, която идваше със всяко приобразяване.

ЖИВ!
СВОБОДЕН!
НА БОРДА ИМА СМЪРТ! СМЪРТ! НЯКОЙ УБИВАШЕ! НЯКОЙ УМИРАШЕ! АРОМАТА НА КРЪВ, КОЙТО ВЕЧЕРНИЯТ ВЯТЪР БЕ ПОДЕЛ, БЕШЕ СЛАДЪК, УПОЯВАЩ, КАТО КРАСИВО ЦВЕТЕ, ЧИЕТО БОДЛИВО СТЪБЛО СЕ ВКОПЧВА В ГЪРЛОТО ТИ...
С УСМИВКА, ПЪЛНА С ОСТРИ ЗЪБИ И ПОГЛЕД, ПЪЛЕН С НЕУГАСВАЩ ПЛАМЪК, БРЪСНАЧА НАДИГНА МУЦУНА КЪМ НЕБЕТО, ЗАДУШИ ВЪЗДУХА И С РЪМЖЕНЕТО НА ВСЕКИ ЛОВ ТРЪГНА ДА ТЪРСИ ОНЗИ ПРИКАЗЕН, МРАЧЕН АРОМАТ, КОЙТО ГО ПРИВИКВАШЕ ВСЕКИ ПЪТ...

Мощна вълна енергия дойде от кораба. DC усети вълните предзвикани от нея - "Какво ставаше на този кораб!?". Нещо не беше наред - катерещи се и падащи хора, изблик на енергия и носещия се аромат на нечовешка сила, всичко това събрано в единствения кораб, който е минавал наскоро....
Сега нямаше време да мисли за това, изкара мъжа на повърхността и забеляза че все още не е в съзнание. Бутилката се отскубна от ръцето му и потъна отново, но листът и кинжалът бяха все още в здравата му захватка. DC го огледа на бледата светлина - какво странно създание, толкова истинско, но толкова различно и безпомощно в ръцете й. Корабът беше съвсем наблизо, за секунди щяха да са там и тя щеше да го върне при събратята му, но нещо я спираше, не искаше да го пуска, искаше да го погледа още малко - да запомни всеки детайл от смешните му дрехи, да запамети всяка драскотина по лицето му. С мъка се откъсна от мисълта да го вземе със себе си в дълбините на морето, защото знаеше, че той не може да оцелее там и се насили да тръгне към кораба.
Огледа навсякъде, нямаше никой на палубата, надигна мъжа и го остави да лежи, а до него постави кинжала и странния лист. Знаеше че не е безопасно да остава прекалено дълго и затова се гмурна и се отдалечи мислейки за това което се бе случило току що.

Спря. Нещо ставаше.
Обикновено разбираше късно, така че предположи, че и този път беше закъснял доста и интуицията му отново беше изиграла номер.
Морякът падна от ръцете му като чувал с камъни и се строполи шумно на дървения под.
Арън най-накрая усети ясно от къде идваше целия този прилив на енергия, която ламтеше за...КРЪВ. Усети и на къде отива. Право към него...или вече мъртвия простосмъртен на пода.
Поколеба се за известно време, после все още живото му човешко любопитство го накара да тръгне "към центъра на събитието".
Използва всичките си преимущества като вампир за да остане незабелязан.
Нещо се приближаваше към него, движеше се бавно, но въпреки това усещаше, че е по-силно и по-бързо от него.
Чу плясък на крила.
"Наистина ли го чух?"

Отстъпи няколко крачки назад. Любопитството му беше абсолютно недостатъчно за да продължи напред. Въпреки това не се реши и да се върне. Нямаше как да се измъкне от товарното, а по пътя си не видя друг изход.
Поне го успокояваше мисълта, че ако се разправя с някой няма, да е човек.
Което автоматично правеше съществото на борда толкова нежелано, колкото него самия.

АРОМАТИ... ТОЛКОВА СТАРИ, ЗАБРАВЕНИ АРОМАТИ... ТОЛКОВА ОТДАВНА НЕ БЕШЕ НА ТОЗИ СВЯТ. ТОЛКОВА ОТДАВНА НЕ БЕШЕ КРАЧИЛ В ТОВА ТЯЛО, КОЕТО БЕШЕ КОЛКОТО ЧОВЕК, ТОЛКОВА И ДЕМОН... И ТОЛКОВА ОТДАВНА НЕ СЕ БЕШЕ ХРАНИЛ.
БРЪСНАЧА БЕШЕ ЗВЯР. БЕШЕ ЧУДОВИЩЕ, ИЗПЪЛЗЯЛО ОТ ДЪЛБОКАТА, ГОРЕЩА ПАСТ НА АДА. НО БЕШЕ ОТРАСНАЛ СРЕД ХОРА. ПОЗНАВАШЕ ГИ. ЗНАЕШЕ, ЧЕ ГЛАДЪТ МУ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ УТОЛЕН С ЧОВЕШКА КРЪВ, НЕ С КРЪВ И НЕ С ПЛЪТ. НО НЕЩО ДРУГО УТОЛЯВАШЕ ГЛАДА СИ СЪС СМЪРТ ТАЗИ ВЕЧЕР. И АКО ПОБЪРЗАШЕ, ЩЕШЕ ДА ПОПАДНЕ НА ГОЛЯМО УГОЩЕНИЕ...
ВЛЕТЯ В ТОВАРНОТО ПОМЕЩЕНИЕ, ПОНЕСЕН НА МОГЪЩИ НОЗЕ И ЗАДУШИ ВЪЗДУХА КАТО СВИРЕПА ХРЪТКА. НО НЕ БЕШЕ НУЖНО. ТРУПЪТ ЛЕЖЕШЕ ДО ВРАТАТА, ОЩЕ ТОПЪЛ. БЕШЕ НАВРЕМЕ...
ПРИВЕДЕ СЕ НАД ТЯЛОТО И ПРОТЕГНА ПРЪСТ, ОВЕНЧАН С ЧЕРЕН, ОСТЪР НОКЪТ. ЗАБИ ГО В ЧЕЛОТО НА ТЯЛОТО И ИВИЧКИ СВЕТЛИНА И ДИМ, ВИДИМИ САМО ЗА НЕЧИИ ОЧИ, СЕ ПОНЕСОХА ВЪВ ВЪЗДУХА. ЛИЦА И ОБРАЗИ СЕ ЗАПРЕМЯТАХА ИЗ ТЯХ - ДУШАТА В НАЙ-ЧИСТАТА ФОРМА. СЕТНЕ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ДИМНИ ВЪРВОЛИЧКИ СЕ СМЕСИХА В СИВ ПОТОК, КОЙТО СЕ ЗАСПУСКА ПО НЕВИДИ ПЪТЕКИ ИЗ ВЪЗДУХА И СЕ ВЛЯ В ОТВОРЕНАТА ПАСТ НА БРЪСНАЧА. БЯХА БЕЛИ, СЕТНЕ ПОСИНЯХА И ПОСИВЯХА И НАКРАЯ, КОГАТО ПОСЛЕДНИТЕ КАПКИ ДУША ИЗТЕКОХА ОТ ПРЯСНО УБИТОТО ТЯЛО, БЯХА СТАНАЛИ ТЪМНО СИВИ И ЧЕЗНЕХА ИЗ НОЩНИЯ ВЪЗДУХ.
БРЪСНАЧА СЕ НАДИГНА И ПОГЛЕДНА ТОВА, КОЕТО ПРЕДИ БРОЕНИ МИНУТИ БЕШЕ ЧОВЕК. СЕГА В НЕГО НЯМАШЕ КАПКА КРЪВ - БЕШЕ ЗАБЕЛЯЗАЛ ТОВА КОГАТО ПРЪСТА МУ СЕ ЗАБИ ДЪЛБОКО В ГЛАВАТА, РАЗКЪСВАЙКИ МОЗЪК И ПРОБИВАЙКИ ЧЕРЕП - И НЯМАШЕ ДУША. БЕШЕ ПРАЗНА ЧЕРУПКА, КАМЪК НА ПЪТЯ, ПОВАЛЕНО ДЪРВО В ГОРАТА...
НА ВРЪТА МУ ЧЕРВЕНЕЕХА ДВЕ МАЛКИ ТОЧИЦИ. КАТО ПОДПИС НА ТВОРЕЦ. КАТО ПОСЛЕДНАТА, НАЙ-ЗАПОМНЯЩА СЕ ДУМА НА СТИХОТВОРЕНИЕ...
ВАМПИР.
ДУМАТА ЗВУЧЕШЕ СТРАННО ДОРИ КОГАТО Я ПРОИЗНАСЯШЕ НАУМ.
НЕ СЕ БЕШЕ СРЕЩАЛ С ДЕЦАТА НА НОЩТА И ИЗПИТВАШЕ ОСОБЕННА НЕПРИЯЗЪН КЪМ МЪРТЪВЦИТЕ - ЗОМБИТА, СКЕЛЕТИ, ДУХОВЕ, ПРИВИДЕНИЯ... И ВАМПИРИ. СЪЩЕСТВУВАНЕТО ИМ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА РЕАЛНОСТТА, В НОЩНИЯ МРАК В СВЕТА НА ЖИВИТЕ И СРЕД ВЕЧНИЯ МРАК НА ОТВЪДНОТО, БЕ НЕРАЗБИРАЕМО ЗА ДЕМОН ОТ ОГНЕНИЯ АД.
НА БОРДА ИМАШЕ ВАМПИР... БЕШЕ... Беше сит... Веднъж щом погълнеше дажбата си, `Бръснача` се укротяваше и замираше. Калион нямаше контрол над демона. Сякаш беше изплувал от черни морски дълбини, където не искаше да се гмурка. Чувстваше студ в самото си съзнание, но знаеше какво бе станало. Нейде в дълбините, където бе прокобната демонска душа, чуваше отчаян писък - `Бръснача` разкусваше плячката си и, като много души преди това, накрая и тя щеше да замлъкне.
Калион се изправи. Раните от крила и рога зарастваха по него, но кръвта се стичаше по цялото му тяло. Беше слаб и се трепереше. Пресегна се към татуировките по тялото си.
Пръстите пробягаха по ръцете, рамената, бедрата и гърдите му, и при всяко движение промълвяваше по къса, ниразбрана дума, и при всяка дума топлина и изтръпналост заливаше тялото му. `Бръснача` бе сит... Магията щеше да оправи останалото...
Но не беше сам и трябваше да намери и да се изправи срещу гладните сенки на този кораб...

"Какво току що мина покрай мен?"
Залегна, по-скоро направо се метна на земята.
"Мамка му, демон?"
Изправи се бързо, подхлъзна се леко и тръгна обратно към мястото, където беше оставил трупа.
Не знаеше защо преследва един демон, нещо дълбоко в него го караше да го стори.(Парис Хилтън му говори)
Затаи дъх, присъстваше на уникален момент. Неповторим, най-вероятно защото имаше голяма вероятност да не доживее да види нещо подобно за втори път.
Прикри се добре в сянката на една греда, така че демонът да не го види.
Видя как той изцеди напълно най-ценното в човека, нещо, до което вампирите не могат да се домогнат. Арън виждаше много добре как става. Видя как в челото на моряка се забива дълъг черен нокът, как после последваха струйки от дим и светлина. Помисли си дали през демона минаваха всички спомени на човека, целият му живот. Арън също ги виждаше, когато пиеше кръв. Понякога му се искаше да съжалява бедните хора, но отдавна беше изгубил тази способност.

Демонът спря. Беше сит. Спокоен. Човекът в това тяло започна да се съвзема.

Арън понечи да се помръдне леко, за да се измести така, че демонът да не го види, но подът под него се оказа прясно измит. За части от секундата той се подхлъзна, опита се да се задържи за гредата, но вместо това отнесе една солидна част от нея със себе си и се изтрополи на земята с безобразен грохот.

Щеше ли да мине за човек, част от екипажа? Беше мръсен и чорлав, до тук добре, но освено това беше и доста блед, не "смъртно" блед, по-скоро просто болнаво блед. Но срещу себе си имаше демон, който макар и спокоен, не спеше в този човек.

Нещо не беше наред! Усещаше се дори във водата......пък и самата вода не беше приветлива напоследък - мъртви течения, студ и още студ. DC се измъчваше - пред нея беше единственото интересно нещо наоколо - странен кораб с още по-странни пътници на него. За първи път усещаше че освен хора там има и нещо друго, може би нещо като нея? Трябваше да разбере! Балансът в морето можеше да се поддържа и сам, пък и тя нямаше да е далеч.
Бавно се промъкна до кораба, не искаше никой да я види, хвана се за две здрави въжета и се надигна от водата. Нямаше никой наоколо, всички моряци се бяха струпали около мъжа в безсъзнание отдругата страна на палубата. Сега бе моментът, DC се "хвърли" на палубата и светкавично се претърколи зад едни бъчви. Никой не я видя, или поне така си помисли тя. Трябваше й малко време да се трансформира, все пак краката са по-полезни от опашка, когато трябва да ходиш. Прибра косата си с помоща на черупка от мида и чак тогава погледна тялото си - мокро и голо то лъщеше на бледите лъчи идващи от каютите, отдавна не беше ходила и малко се изплаши когато видя краката си, размърда ги за да се убеди че са нейни и после се сети - не можеше да излезе така пред хората, не и докато не скрие голото си тяло с нещо. Огледа се наоколо и разбра че е в капан, докато моряците не приберат онзи мъж, тя нямаше достъп до нито една каюта. Защо не се беше сетила по-рано че хората не се разхождат голи просто ей така! Това винаги я е изумявало, защото не разбираше защо искат да се скрият зад нещо изкуствено, което не е част от тях. Можеше само да чака сега, а през това време реши че е по-добре да пусне отново косата си и да се загърне с нея доколкото можеше.

''Какво стана мамка му?'' Няколко пъти изгубих съзнание ... привиждаха ми се русалки ... после... МАМКА МУ БЯХ ПО СРЕДАТА НА ПАЛУБАТА - ЦЕЛИЯ МОКЪР! Бързо мушнах картата( или това което бе останало от нея) под дрезаха си и натиках кинжала си в ботуша. Тъкмо навреме ... останалите явно забелязаха ''присъствието'' ми ... страхотно. Един дотича и реши да ме изгледа умно '' Какво ме гледаш?!'' - извиках- помогни ми да стана и да се згрея, паднах през борда мамка му!
Треперех и май ръцете и устните ми бяха посивели - колкото и да не ме харесваше екипажа той все пак бе адски суеверен (когато моряк умре на кораба = много лош късмет) сега или щяха да ме хвърлят обратно през борда или да ми помогнат... За мой късмет се оказа второто... почти... Вдигнаха ме и ми сипаха ром в устата (благословени да са!) след което ме изправиха на крака и ми забиха един в зъбите-май имаха и боксове или тояги не помня, тъкмо щях да загубя съзнание когато едно момче от екипажа - обикновен юнга или нещо такова дойде да ги повика с изпълнен с паника глас. "КРЪВ ... ЧУДОВИЩЕ ... ДУХОВЕ СМЪРТ" - не можах да чуя добре, но поне спряха да ме бият. И още по важното - в бързането си ми оставиха манерката с рома...
Насилих се да се надигна и отпих... ''АХХХХ точно това ми трябваше ...'' алкохола ме стопли и ми помогна да се опомня.. ''Къде е бутилката която си свих?'' - Вдигнах рамене и пак отпих - Много й здраве нали сега си порках!
Трябва да махна тея парцали или ще си умра колкото и да пия ... събух се, надигнах се, отпих още веднъж и си свалих кафтана. Макар и сред плаващите да нямаше жени предпочетох да остана със панталоните си ... сега едно одеало или поне достатъчно голямо парче брезент щяха да ми свършат добра работа...

"Шум...суматоха, хаос...накъде търчат всички? Колко бързо се променят емоциите им!" DC не изпускаше никой от поглед, след като всички моряци изчезнаха остана само мъжът - гол до кръста с манерка в ръка. Жадно поглъщаше съдържанието на манерката, явно беше някакво лекарство, което да му помогне да се съвземе от студената вода. Нимфата сря погледа си на захвърлената дреха - кафтана на мъжа, "това ще свърши работа" помисли си и се промъкна по-близо. Не издаде нито звук, доакато се приближаваше, даже затаи дъх, за да не я издаде учестеното й дишане. Премина от прикритието на една бъчва, до прикритието на съндъците, които бяха на 2 метра от кафтана. Издиша безшумно и пое отново дъх, нататък нямаше нищо, което да я скрие - сниши се и тръгна пълзейки към мъжа, тогава се сети - дрехата беше подгизнала и лежеше в локва вода, напрегна се и се съсредоточи "Ела насам, ела при мен!". Кафтана се помести леко, по-близо до нея, и накрая стигна само на една ръка разстояние. DC се пресегна и със светкавично и елеганто движение грабна блузата. Отново се върна зад сандъците, сега оставаше само да измисли как се нахлузва този проклет парцал - след кратка борба с него успя да си го нахлузи наопаки, вкара ръцете в отредените за тях дупки и погледна цялостната картинка - мокрият кафтан й стигаше почти до коленете, покриваше горната част на тялото й и прилепваше точно по формите й.
Реши все още да не напуска скривалището си, остана нащрек и заслухтя наоколо - колко странни звуци само се чуваха отвсякъде, даже морето звучеше по друг начин, когато не беше в него. Чак сега разбра защо хората се страхуват толкова от него и същевременно са така омаяни от него - оргомна тъмна шир, криеща какви ли не тайни. DC разбира се знаеше всяка една тайна на морето, познаваше всичките му обитатели, но когато го погледна отстрани, то й се стори някак тайснтвено и мистериозно, даже леко злокобно.

Калион имаше навика да спи на палубата- перфектно "леглото'' му си беше там! Награбих одеалото и се увих с него, бавно но сигурно се постоплих ... устните ми вече не бяха сини. Подскачах малко на едно място като надигах бутилката при всяка възможност- уви ромът свърши.
'' Страхотоно'' -измрънках и запокитих манерката през борда. Седнах тежко на палубата и се огледах - като че ли нямаше никой, всички бяха изтичали надолу след юнгата. Извадих кинжала си и се усмихнах, прошепнах му съвсем тихичко ... ''Липсваше ми!'' Плъзнах лекичко пръста си по острието, внимавайки да не се порежа... да моя кинжал с беше... леко го подхвърлих във въздуха и изпитах невероятно задоволство когато дръжката му послушно се приземи в ръката ми. Не бе лоша нощ, вярно щях да се одавя, но оцелях по някакво чудо, успях да пийна малко за чужда сметка, прибрах си камата и .... МАМКА МУ ! - оставих картата в скрития вътрешен джоб на кафтана си! Ако някой я намереше нямаше да мога да се измъкна, колкото и да бе страшен мага , от яростта на капитана. Надигнах се бързо захвърляйки одеалото(вече определено не ми беше студено) и се затичах към мястото където си захвърлих дрехата. Много мразя моментите в които сърцето ми спира и се оказва, че е нямало за какво да се тревожа. Е, този път имаше, само ботушите ми бяха там... кафтана бе изчезнал.

Бутилката падна от ръката му и изтропа на пода шумно. Джак чувстваше главата си поне 10 килограма по-тежка от обикновено. Целият екипаж крещеше, все едно на кораба имаше пожар. Отвори очи и опита да се изправи. Не помни кога беше успял да се отцепи по този брутален начин. Или някой беше сипал приспивателно в бутилката. Огледа се. Дори не беше в неговата каюта! Беше заспал на палубата близо до кормилото. Чу тропот в товарното, викове, крясъци..."СМЪРТ!", "КРЪВ"...
Какво им ставаше на моряците тези дни? Държаха се като девствени момиченца, ощипани от дърт перверзник.
Поогледа се и не далеч от него се откри доста изненадваща гледка. В гръб стоеше жена! О, да определено беше жена!! При това беше доста симпатична жена, че дори и повече.
И ако махмурлука не го лъжеше, носеше кафтана на онзи крадец, който беше поверил на Калион. О под него...ясно си личеше, че е гола.
Капитанът толкова се развълнува, че въпреки мармурлука се изправи рязко, тръгна към момичето, основната му пречка да стигне до там се оказа бутилката ром, която беше изпуснал в съня си. Стъпи върху нея, загуби равновесие и падна по гръб. Удари главата си и изгуби съзнание за няколко минути.

Нещо изтропа, изтропа ЯКО ... Бром изобщо не се замисли а извади сабята си и се втурна към шума, това което намери го шокира и зарадва невероятно... Пиячка! На палубата се бе простнал капитана и хъркаше ожесточено. Бром награби бутилката и загълта ...''Чакай малко... дрехите ми все пак не са тук'!' Стана и се огледа ... СЕГА ВЕЧЕ БЕ СИГУРЕН ЧЕ Е ПИЯН... на около 3-4 метра от него стоеше жена облечена в неговия мокър кафтан (тя бе САМО по кафтана-при това облечен наопаки) и го гледаше ''странно'' . Това му дойде в повече, Бром прибра сабята си седна ''тежко ''на палубата до заспалия капитан и загледа жената... "Не знам коя си или какво правиш тук, камо ли защо носиш дрехите ми но ако не ми обясниш ще си имаме проблеми'' - каза гледайки към нея, надигна още веднъж бутилката и инстинктивно сложи ръка върху дръжката на кинжала си.

Джак се свести отново. Този път главата му беше с поне 20 килограма по-тежка. Искаше му се да я отреже, за да си разреши проблемите.
Нещо засенчваше и без това оскъдната нощна светлина. И нещото се намираше на 2 крачки от него. Беше онзи крадец, или поне така му се струваше. Гол до кръста, гледащ към девойката срещу тях. Тя също ги бе забелязала. Ето сега със сигурност можеше да приложи лафа, който така обичаше-тя определено гледаше като "девственица, ощипана от дърт пръч"!
Нещо друго върху крадецът привлече вниманието му. Той пиеше от НЕГОВАТА бутилка! Бузите му пламнаха от ярост. Надигна се колкото да застане в седнало положение и хвана крака на крадеца, готов да го дръпне.
-ТОВА Е МОЯТА БУТИЛКА!!

Бром си изкара ангелите ''-ТОВА Е МОЯТА БУТИЛКА!!'' изрева капитана и го хвана за краката. Толкова се шашардиса, че дори не се и сети за кинжала си ами просто си извъртя и със цялата си сила цапардоса капитана в лицето.

Това вече преля чашата. От носът му рукна кръв, която Джак избърса с ръкава на ризата си особено немърливо. Олюля се, направи две крачки назад, отново се олюла. Подпря се на накякъв сандък и изведнъж му хрумна нещо. Изкърти една от дъските и се отправи към крадеца.
-Върни ми си ми бутилката ти казвам!?-изкрещя олюлявайки се, заел готовност да удари Бром с дъската.