Upon the sea!

Бръснача не обърна внимание на песента... за разлика от Калион. Магьосникът загуби концентрация. Демонът, обаче, веднага видя как нимфата се скри под вълните, спусна се към разпенената морска повърхност, пресегна се, сграбчи я и я издърпа над повърхността... Само за да осъзнае, че тя беше сграбчила него.
DC го хвана като менгеме, издигна го, понесла се на огромен воден стълб и го метна в облаците, из които прескачаха светкавици. Бръснача с рев се скри в оловносивата маса, сетне облаците бяха озарени от ярко сияние - като светкавица от дълбините на ада - и, целият покрит в пламъци, като кошмарна комета, Бръснача полетя към града, виейки като стотици умиращи гарвани.
Калион се мъчеше да поеме контрол над тялото, да го накара да полети... дори замалко... къщите се приближаваха...
Пастта на демона зееше като пропаст, а от нея се лееха пламъци и оставяха опожарена пътека...
Морето се отдалечаваше
"Лети!"
Къщите идваха все по близо...
"Лети, да се продъниш в ада дано!"
Покривите бяха вече на няколко метра...
С трясък и сред облак прах, пламъци и парчета дърво и камък Бръснача се разби насред града...

DC се надяваше, че ударът не е бил прекалено силен за Калион. Видя накъде го метна (трябваше да му го върне!), излезе от водата и мокра, но все още облечена в дрехите на мага, се затича натам. Усети как изгуби доста от силата си, когато стъпи на земята, но продължи напред, към мястото където падна Калион. Може би той щеше да се нуждае от помощ, склед такава схватка и след това падане, може би е пострадал. В бързината си DC въобще не забеляза крадеца, който задмина, нито погледите, които хората наоколо й мятаха. Важното сега беше да помогне на мага!

Болка... Болката на демона беше и негова в момента... Усещаше пронизваща болка в ребрата, от устата му течеше кръв... Ушите му бяха заглъхнали...
Бръснача реши да се предаде... Скимтейки, с подвита опашка, той най-сетне отпусна хватката си над тялото на Калион.
Мамка му!
Болката сякаш се утрои. Зави му се свят, причерня му и изповръща нова порция кръв...
Мамка... му...
Не усети кога хладен мрак го обгърна...

Добре,... нещата се случваха по-бързо от желаното... Някаква комета се удари в една от сградите на центъра.DC прехвърча покрай него, без дори да го забележи. Защо изобщо реши да я последва, така и не разбра, но се зарадва че го направи. Настигна я в съборената сграда и я намери коленичила до безжизненото тяло на Калион. Отвън тълпите се насочваха към тях... нямаше да има много време. Бром можеше лесно да се измъкне но... мамка му, беше длъжник и на нея и на мага. Приклека и надигна Калион на гърба си. След това погледна нимфата, каквото и да говореше лицето й в момента то бе маловажно...
-DC-изрече тихо гледайки един от прозорците.- Кажи ми, че дори на брега си достатъчно силна да предизвикаш мъгла!

Мъгла? DC не можеше да мисли много трезво в момента. Пирнципно разумът не я предаваше никога, но сега се случиха толкова много неща наведнъж, как издържаха хората?! Можеше да направи мъгла, разбира се, въпреки че изхаби доста сили за да укроти крилатото същество. Можеше да намери още сила в себе си, поне за една мъгла. Но трябваше да се съсредоточи, а Калион лежеше пред нея, толкова безжизнен. Чак сега можеше да види какво му беше сторила, не стига че видението й беше виновно за пробуждането на това зло, но и сега му беше причинила толкова болка, а може би и жестоки травми. Но трябваше да се концентрира! Извърна поглед от тялото на мага и извика мъгла, не беше кой знае какво, принципно това е една от силните й страни, но силата й стигаше колкото за мъгла, непрогледна на 3 метра наоколо

"Мамка му!" - мислеше си Ларандор докато тичаше на връщане от кръчмата.Тази комета или падаща звезда, или всъщност каквото и да беше, се беше разбило твърде близо до неговата работилница. Той не се притесняваше толкова за самата сграда, и без друго му беше писнал животът в това градче. Единственото, което го интересуваше, бе мечът му. Не гледаше добре на идеята да си прави нов, след като този му беше служил вярно в продължение на толкова години. Когато стигна работилницата, около нея се разнасяше някаква непрогледна мъгла, но Лар я пренебрегна и се хвърли във вече разнебитената сграда, и започна да тършува. Не след дълго намери сред отломките грижовно увития в плат меч, и си отдъхна спокойно - "Е, явно отново тръгваме на път, друже" - каза той колкото на себе си толкова и на вярното острие - "Добре, че никога не се разделям с парите си. Тези трябва да ми стигнат за няколко месеца път." - каза той след като провери съдържанието на своята кесия. Нарами меча и се запъти към пристанището, за да си намери кораб. Посоката не беше от значение - кръвта му отново се бе разбушувала, и авантюристичният му дух се бе разбудил.

Бром измъкна безжизненото тяло на Калион през един от страничните прозорци и носейки го на гръб бързаше към кораба. Изобщо и не си направи труда да следи за нимфата- ако някой ''доброжелател'' го видеше, спукана му бе работата. Успя под прикритието на мъглата да стигне до пристана, но там вече си беше ебало майката... навсякъде имаше хора и стражи. Половината сергии бяха пометени от морето а останалите (барабар с няколко кораба горяха)-'' какво пък, просто мъкна поредния ранен'' - си помисли Бром. Само дето нямаше сили да мъкне още мага, поне нека дишне малко. Крадеца се свлече до изпадналия в несвяст маг и въздъхна. В следващия момент един доста неприятен, но познат вик, изпълнен с ругатни привлече вниманието му.... На няколко метра от него, Джак седеше с някаква пачавра под ръката и крещеше на който му падне за счупената мачта на кораба. Джак спря пред кораба. Мачтата му беше счупена! Неговият кораб!!! Неговата мачта!! Обърна се и видя Бром и Калин не далеч от него и побърза да отиде при тях. Момичето остана някъде след него, не го интересуваше особено къде е. Неговият живот свършваше, ако кораба потъне.
Отърси се от тези мисли и погледна към Бром и Калион:
-Какво е станало тук! Как по дяволите се е случило това?!
Беше бесен, толкова ядосан, че беше готов да потопи всички останали кораби на пристанището с голи ръце.
DC се мъчеше да следва крадеца. хубавото беше, че колкото по-близко до кораба отиваха, толкова по-голяма мъгла можеше да направи и вместо да се опитва да догони крадеца тя самата, го догонваше с мъглата. На пристана Бром пусна мага и се свлече до него. DC заряза мъглата и тогава видя капитана заедно с едно красиво момиче, ядосан от състоянието на кораба си. НИмфата не можеше да си обясни целия този безпорядък и хаос, въобще не си спомняше да е направила такъв прогром.
Бром погледна капитана, после мага и след това DC...
- Нямам никаква идея- него го видях да се прави на комета върху покрива на една къща, намерих го вътре трупиран- а тя (сочи DC) тичаше след него. Нямам идея какво става! Но мисля , че ще е по-добре да продължим обясненията на кораба.- отвърна крадеца оглеждайки тълпата - беше длъжен да признае, че доста се открояваха от тълпата
-На кой кораб по точно? Моят е на път да потъне, ако мачтата се свлече още сантиметри!
Джак не изчака отговор. На бегом отиде до кораба и изкрещя на екипажа или останалата част на екипажа, която беше около кораба да се събере. Един по един нареди на всички да се разположат на конкретни места и да улекотят мачтата възможно най-много. Изведнъж му хрумна идея, която светна като лъч в тунела пред него. Погледна DC с надежда и попита:
-Можеш ли по някакъв начин да поправиш мачтата? Магия може би?
Мачта...някой й беше казал какво е това в кораба....по всичко изглеждаше, че е това което е счупено и около което всички се суетят. Да го поправи....не беше направено от вода, но водата можеше да го задържи здраво за известно време, докато зимисли друго решение. Приближи се още повече до морето, извика вода, прати я около мачтата и й нареди да стиска здраво. Водата се подчини. Можеше да седи така достатъчно дългос време, докато се решеше какво да се прави нататък. Сети се и че трябва да обясни все пак какво е станало.
- Калион, каза тя и посочи безвизненото тяло, се преобразува в нещо друго, нещо много зло. То ме нападна и усетих, че не мисли нищо добро на който и да е от това пристанище. Беше напът да разруши всичко по пътя си и явно е успял донякъде. Успях да го спра все пак, затова Бром го е видял да пада върху една къща.

Макар и в мъжки образ,сините очи на чуждия образ трудно прикриваха яростта й, или по-точно накърненото й достойнство.До сега не беше си тръгвала с подвита опашка:
-В собствената ми къща… Кучи син!.. – мърмореше си тя под носа и се самонавиваше.
Какво щеше да прави сега.Изключено бе да се върне, а единственото място където бе желана бе къщата на старчето, където вунята на риби се носеше от километри. Но все едно, тя трябваше да се поспретне и да измисли начин да се качи на тъпия кораб, който й причини толкова главоболия.Пък и имаше сметки за уреждане.
След няколко минути ходене се озова пред заветната къща и почука на вратата предпазливо.Почака няколко секунди и вратата пред нея се отвори:
-Какво си ми се изтипосал като бастун пред вратата?Да ти приличам на проститутка, че да ме търсиш в тоя час?Изчезвай, момче! – старчето му си изсмя и тръгна да затваря вратата.
-О, колко сме оригинални!Пусни ме старче, аз съм Аманда- Докато изричаше думите, сините очи постепенно добиха лешниковия си цвят, косата се спусна надолу по раменете и за секунди пред стареца се появи познатата Аманда.
-В какво пак си се забъркала хлапе?- изпуфка отегчително. – Влизай, влизай,бързо!
-В нищо естествено.Аз кога съм се забърквала в нещо- Изсмя се иронично Аманда и седна на стола в средата на стаята.-Искам просто да ми направиш една услуга или по-скоро две.
-Охх.. започна се… И какви се тези по-скоро две услуги?
-Първо ще пренощувам тук и второ искам да ми помогнеш да вляза на новодошлия кораб като моряк.Ще дойдеш с мен, ще кажеш две добри думи за мен.Имам сметки за уреждане.
-Аха, а трето няма?
-Не.Съгласен ли си или да се справя сама?
-Ох.. твърдоглаво магаре!Не очакваш да те оставя нали?За жалост те обичам като дете.
-Да и аз те обичам.-отвърна така естествено тя, но после осъзна че изпада в сантименталности и добави- Хайде, хайде стига сантименталности, да не си някоя пикла.Да лягаме, утре имаме работа.

След около час скитане с цел да реши на къде да се запъти, Ларандор се озова на пристанището. "Е, винаги е интересно да пътуваш по море към нови, непознати земи" - помисли си той, и тръгна да огледа корабите. Каквото и да се бе случило тази нощ в иначе спокойното градче, ясно беше, че не само неговата работилница е пострадала. Почти всички от и без друго малкото кораби на пристанището горяха, или потъваха. Хм... " Тук явно се е случило нещо доста необичайно" - мислеше Лар, докато оглеждаше щетите по корабите - "Сега остана само да намеря хората, виновни за това "произшествие" и приключението ми е в кърпа вързано" - каза си той развеселен. Подмина 3-4 горящи плавателни съда, и попадна на един едва държащ се над водата, но що годе здрав кораб, oколо който се вдигаше някаква суматоха. Приближи шумната група от хора, които явно обсъждаха как да поправят кораба си и каза засмяно:
- Нямаше как да не забележа, че вашият е единственият кораб, който не е в пламъци. Имате ли нужда от помощ с това, което е останало от мачтата ви?

-Псссст! Ти си Елиан, нали? Ела насам магьоснико, мисля, че това, което ще ти кажа, ще те заинтересува много! - каза облечената в дрипи, леко грозновата старица.
-От къде знаеш името ми? - каза очуден магът. - Какво искаш от мен, просякиньо?
-Знам как да откриеш родителите си! В града в момента е пуснал котва един кораб... неговите пътници са... странни, но нищо, което да те изненада. Добрите духове ми казаха, че качиш ли се на този кораб, ще откриеш това, което търсиш.
-Ти говориш с духовете? Как така? И защо да ти вярвам? - отвърна грубо Елиан. - От къде да знам, че това не са пълни измишльотини?
-Виж, никой не те кара да ми вярваш. Знам само, че духовете се явиха в съня ми и ми пратиха видение за теб, за това как отпътуваш с този кораб и как се срещаш отново с родителите си. Ако щеш ми вярвай, не ми пука. Просто те предупреждавам, че ако не побързаш, ще изпуснеш шанса на живота си!
-Ще ти се доверя... но измамиш ли ме, ще те открия и ще ти се иска никога да не беше появявала на този свят, старицо! - Споменът за мястото, където родителите му го бяха изоставили нахлу в съзнанието му. Гневът му закипя. Как са могли да го изоставят, нима не са знаели за дарбата му? Или са знаели и са го сметнали за някакъв изрод и са искали да се отърват от него възможно най-бързо? Или пък са били принудени? Толкова много въпроси, и нито един отговор.
Магьосникът се запъти към пристанището. Отдалеч видя димът, който се издигаше от горящите кораби. Когато наближи, Елиан видя струпала се тълпа около единствения здрав кораб. Той се провикна:
- Какво трябва да направи човек, за да намери място на вашия кораб?

Наплиска лицето си с ледена вода, стовари дрехите си върху пода и положи глава на пухкавата възглавница, а кичурите коса нежно се плъзгаха по извивките на тялото й.
За пет минути от живота си тя изглеждаше нежна и женствена, но само за пет минути.
Малко преди да се унесе и да навлезе в света на красивите сънища и идеално да изпълни ролята си на кокетка, бунтарът в нея се разбута като предизвиква малки бръчки на челото й стил „ала бясна съм” и тя си изправи.
-Ами ако утре е късно!? – каза си тя на ум. –Няма да чакат само мен.Достатъчно съмнителни изглеждат, колкото повече останат, толкова повече проблеми ще имат с местните.-замисли се тя.-Не.Тръгвам веднага!
Облече се бързо, прибра си оръжието, ножчетата и всичко което имаше и слезе на долу по стълбите тичешком.Само за малко се спря в стаята по-долу, където спеше старчето.Остави една бележка и като никога погледа й се спря върху него и онова нежно и мило момиче от преди малко се обади и я накара да го целуне по сбръчканото чело за сбогом.Незнайно защо, това момиче усещаше, че срещата им е от онези последни срещи, които човек запечатва в съзнанието си и си припомня в меланхоличните моменти.
Излезе от къщата съвсем спокойно, упражняваше новия си мъжки говор и се опитваше да си направи точен план на действие. Не разбираше много от кораби. Но беше изобретателна. Щеше да измисли нещо, а и сегашният й образ определено беше атлетичен.
Стигна до пристанището, и се ужаси от гледката и хаоса, който беше настъпил.
-За всичко си има причина.Този кораб.. започва все повече да ме заинтригува.- каза си тя и няколко крачки по напред забеляза своята мишена.
Закрачи смело и уверено към кораба. И забеляза една чудновата жена, която правеше нещо странно, не беше точно магия.От малкия опит, който имаше с магиите разбра, че тя е морско създание. Поогледа се и не видя нищо нетипично за един кораб, освен нимфата и тъкмо когато си мислеше, че го е изпуснала той се появи.

Краката на Бром вече не го държаха. А магът бе все така в несвяст. И Джак и нимфата го бяха зарязали а...
''- Нямаше как да не забележа, че вашият е единственият кораб, който не е в пламъци. Имате ли нужда от помощ с това, което е останало от мачтата ви?.'' - дочу крадецът. Джак тъкмо се обръщаше да отговори но Бром успя да го изпревари.
- Хей здравеняко!- Здравеняк бе меко казано - мъжът пред капитана бе с фигурата на исполин и имаше стойката на войн. -Ако искаш да помогнеш- остави ги тях да работят и ми помогни да го кача на борда! - Каза крадецът сочейки безжизнения маг.
Отговорът не дойде от където очакваше, и Ларандор забеляза малко в страни от групата един очевидно изтощен човечец, носещ на гърба си друг, загърнат в роби човек, който изгелжаше полу-умрял. "Е, и това е начало" - каза си той, и отиде до двамата господа отстрани.
- Та...какъв е неговият случай? - попита Лар, вдигайки на гръб изпадналият в несвяст индивид.
"Неговия случай...?''
- Препи като поп на празник! - мигом излъга крадеца- Хайде по-чевръсто, че си имаме достатъчно проблеми та и него да лигавим, ела каютата е насам.
Брон набързо стигна до стаята и отвори широко, така че самарянинът да може да влезе.
Ларандор последва събеседника си до една от каютите на кораба, и просна препилия на леглото вътре.
- Е, след като с това се свърши, можем да се върнем на въпроса с кораба ви. Не съм специалист по тези неща, но мисля , че мога да измисля някакви подпори за мачтата. Бихте ли приели помощта ми в замяна на възможността да се присъединя към пътешествието ви? А, и все пак да не пренебрегваме учтивостите - аз съм Ларандор, добра среща! - ухили се той.
Бром погледна протегната ръка и след леко двоумение я стисна. Имаше здрав захват и мазоли... човека явно си изкарваше прехраната с труд.
- Бром!
Излязоха на светло и погледна мачтата. DC я бе закрепила и сега говореше с някакъв човек до кораба. Джак го нямаше- по думите на екипажа бе се заключил в каютата си.

Към Елиан се приближи някакво странно същество. Беше нимфа. Той беше чел за техния вид в книгите на стария магьосник, в библиотеката на магьосническата кула.
- Здравей, магьоснико. - каза спокойно DC.
- По дяволите! Всички в този град ли знаят, че съм магьосник? - не сдържа раздразнението си Елиан. - Нима толкова си личи?
- Ами с твоя външен вид не е трудно да се досети човек. Дириш място на кораба, чувам. Е, не мисля, че ще има проблем да се присъединиш към екипажа, стига да използваш тази твоя магия да позакърпим това продънено корито. Както виждаш има нужда...
- Нима си мислиш, че магьосник от Първия Орден ще се принизи до такава степен, че да поправя разбити кораби? Аз не съм някакъв пропаднал, мускулест, безмозъчен бачкатор, като онзи, който видях да се качва по-рано в една от каютите с човек на гърба си. Няма да върша ничия черна работа! - отвърна високомерно Елиан. Той беше учен, че магьосниците служат на по висши цели. А и магията не беше нещо, което да се използва когато и където поиска.
- Е, добре тогава, щом като не искаш да помагаш, ще си останеш тук. Все ми е тая дали ще сме с човек повече или по-малко на борда. Приятен ден! - каза нимфата и му обърна гръб. "Какъв надут пуяк - помисли си тя - за кого се мисли тоя?"
Елиан остана зяпнал, с отворена уста. Не можеше да повярва, че някой може да говори така на един магьосник. Явно неговият учител се бе оказал прав... магьосниците вече не са уважавани от никого.Той стисна зъби, преглътна самочувствието си и повика нимфата:
- Добре де, добре. Съгласен съм, ще помагам. Ако това ще ми осигури място на кораба, то така да бъде.
- Хахаха. - изсмя се DC - Ти май много искаш да напуснеш това градче, а? Хайде, идвай! - каза тя и тръгна към кораба. - Аз съм DreamCatcher между другото, но всички ме наричат DC.
- Елиан. - отвърна магът, и обърна глава на другата страна. Той не обичаше социалните контакти. Предпочиташе книгите със заклинания и медитацията.
И така Елиан намери мястото си на кораба...

Хората са адски неорганизирани! На пристанището беше пълен хаос, който не можеш да немериш никъде в морето! DC успя да огледа новодошлите, явно екипажът им ще се разрастне още. Магьосник и може би работник или поне много едър и мускулест мъж, щяха да помагат за да се качат на кораба. Магьосникът изглеждаше някак прекалено студен и неприветлив, особено с това държание. Вярно и нимфата си призна, че беше малко груба, но какво да направи след като вече почти й беше писнало.
Както и да е, трябваше да измисли какво да прави и как да е полезна на тези хора в момента. Видя, че Бром тръгна да обикаля около корабите и да помага на моряците. DC можеше да направи същото, но с корабите - пламъците ставаха все по-големи, а хората не успяваха да ги овладеят. Нимфата огледа състоянието на всички кораби, избра си един от който да почне и внимателно извика водата, за да не потопи целия кораб, а само да потоши пожара! Отдалечавайки се от кораба, тя остави екипажа да се справи с изпълнението на идеите на новодошлите....А къде ли беше Джак?

Капитанът не обърна внимание на новодошлите, но забеляза усърдието, с което всички се опитваха да върнат любимият му кораб обратно в релси. Онзи, който се предполагаше, че ще го чака на острова го нямаше. Не беше дошъл...или не искаше да го виждат с толкова пропаднал човек. Човек...по дяволите! Джак беше човек! Нищо човешко не му беше чуждо, вярно беше, че губеше тренинг, способностите си, любовта към морето дори! Мина покрай целия хаос с поглед забит в земята.
Очите му пробляснаха за миг. Наведе се и взе от пода малка златно копче. Копче от Слънчевите гори. Все пак беше тук! Проклет елф!
-Колко човека е екипажа ви?
Гласът беше плътен, но мек, равен и вдъхваше такова необяснимо спокойствие, Джак винаги си мислеше, че сънува щом го чуе.
Пред него стоеше високата фигура на елфа. Тя блестеше на фона на целия хаос, пламъци и дим. Имаше чувството, че преди миг се е появил пред него, кацнал на този остров, точно на това място. Светлозелените, чисти дрехи определено се виждаха от далеч.
Джак поогледа хората си. Екипажът определено се беше разрастнал. Нямаше си представа кои са новите попълнения.
-Който ще пътува с мен или си прави планове да го прави е желателно да се яви при мен и да се представи!-изкрещя Джак, така че всички да го чуят.
Елфън отново заговори:
-Имам два кораба. Единият е изцяло товарен, вчера разтоварихме стока и може да побере доста хора и не малко багаж. Другият е кораба, с който дойдох. Той е малък боен кораб, има място за най-много още 15.
-Елеазар...аз...-започна Джак.
-Борите земни стихии за да спасите кораба. Обречен е. Оставили сме корабите на другото пристанище.
Джак погледна на изток, където беше другото пристанище. В далечината се виждаха корабите. Елфическите кораби се отличаваха измежду останалите. Стояха като живи дървета измежду обгорена гора.
Елеазар хвърли бърз поглед на хората. Познаваше човешките души щом погледне в смъртните очи. Измежду тях имаше демон. Инстинктивно хвана дръжката на кинжала си, тогава усети друго. Не само той имаше омагьосан кинжал. Огледа се. Невразчно облечен човек...крадец...Интересно...от къде ли беше оръжието му? Дали го беше откраднал от елфите или беше човешка изработка? Нимфа? Какво правеше с тях и морска нимфа. Имаше и още! Магьосници, хамелеони...зави му се свят. Почна да съжалява за щедрата оферта, която беше направил, но Джак му беше единствения верен човешки приятел. И искаше да остане такъв до смъртта му.

''ОПЪНЕТЕ ВЪЖЕТАТА!!! МАЧТАТА ПАДА !!!
ААААААААААА....''
С прекърщваш звук проклетото нещо се строши и падна ,повличайки няколко моряка с нея в морето. Явно бяха достатъчно интелегентни да се сетят да пуснат въжетата преди да се удавят.
- До тук с тая мачта... - Бром захвърли такелажа и се огледа. Джак сега пък дуднеше с... елф? Елф от ''вишите'' - те носеха бая пари но определено не бе умно да се гавриш с тях- хванеха ли те -край! Погледна отломъка остнал от мачтата.
- Да й имах магийте на тая...
''Който ще пътува с мен или си прави планове да го прави е желателно да се яви при мен и да се представи!'' - Джак май се бе поскарал с елфа.
Този ден ставаше от шантав по-шантав... Сега пък DC говореше с някакъв особняк докато гасеше останалите кораби...
''Ей пасмина такава!!! ВСИЧКИ СТРОЕНИ НА ПАЛУБАТА -ВЕДНАГА!!! '' - моряците се затичаха веднага към капитана си... не бе в стила му да се подчинява на заповеди, но бе желателно да разбере какво става. Слезна от кораба и се опита да се смеси с моряците.

Вече се виждаха отряд от леко въоръжени елфи, които приближаваха. Въпреки, че "Ази" се извисяваше доста над него, те направо бяха гиганти!
-С малко екипаж си тръгнали-отбеляза весело Джак, очаквайки Елеазар да не разбере шегата и да го убие на място с 2 думи.
-Малко, но от най-добрите. Не мога да кажа същото за теб, Джаки.
Удар под кръста за Джак.
-Добре! Слушайте...КАЗАХ СЛУШАЙТЕ! Искам възможно най-бързо да разтоварите кораба. Всички лични вещи, онова което е останало непокътнато от сандъците. Местим се! Юнгата и полупияните моряци на кораба-поемете товарното, пред товарното да има още поне 3ма, които да помагат за изкарването на сандъците...На палубата да има и още няколко, които да изнасят каквото има за изнасяне оттам. Отворете товарния вход и извадете платформата! Живо! Живо!
Докато капитанът се разпореждаше Елеазар се приближи към носителя на кинжала. Не го виждаше ясно, но усещаше силата му.
-От къде е кинжала ти?-попита Елеазар, щом се оказа на няколко крачки от собственика му.

Бром видя елфът да се приближава към него... но не очакваше точно това. Да се опитат да го намушкат или оковът - да но не и да му задават лични въпроси.
- Кинжалът ми?- изобщо не бе усетил кога ръката му се бе плъзнала на дръжката й. - Какъв кинжал? ...(аре голям пост)
-Този, който държиш и си готов да извадиш при вероятно мое по-рязко движение. Дори и да успееш да реагираш на време, повярвай ми, ще отрежа ръката ти в най-добрия случай, ако посегнеш срещу мен. И магията на кинжала ти няма да ме спре-отбеляза спокойно с ведро изражение Ази.
''Магия...?''
-Какви ги плещиш? - Бром измъкна кинжала и нежно погали острието- Имам острието откакто се помня- няма нищо магическо в него.
Освен... Бром се замисли.- Хвърли един поглед на кинжала и след това срещна погледа на елфът.- Никога не пропускам с този кинжал...
-Хайде, давай...покажи какво може-каза предизвикателно Ази и извади своя кинжал, елфическите руни проблясняха и отразиха цветовете на ставащото наоколо.
Ази беше дълбоко заинтересуван къде другаде освен в тяхната ковачница може да се направи такъв кинжал. Не виждаше елфически руни по него. Нямаше го и по-новия елфически език. Магьосниците не се специализираха в правене на магически оръжия, защото смятаха че това е много под тяхното ниво, а ако беше омагьосан силата му ще да е променлива и дори способна да се обърне срещу собственика си в определен момент.
"Интересно" помисли си Ази...
''Kакво може...? Ха добре елфе!'' - Бром подхвърли леко кинжала и без да се двоуми го хвърли по табелата на кръчмата в ляво от него. Имаше около 10 метра разстояние. Директно в сърцето на хубавицата с двете халби в ръце. Забита чак до ръкохватката.
Ази се усмихна.
-Интересно наистина. Ще ми се да го видя в напрегната ситуация. Дали отново ще си толкова точен с него? Никога ли се ни разпитвал? На кораба ви има пасмина от магьосници. Този кинжал би трябвало да може и повече от това.
Бром изтръгна острието от табелата и се обърна към елфа.
- Кълна се нямам идея за какво говориш... а за маговете- те са точно толкова полезни колкото ритник в бъбреците.
Джак беше отишъл в каютата да събере нещата си. Бяха доста и беше взел още няколко човека, които да му помогнат.
Ази впери поглед в кинжала и каза замислено:
-На къде пътувате? Ще говоря с капитана да спрем в моят дом, там бих искал ковачите да погледнат кинжала.
-Нямам идея къде отиваме...- искам само да се разкарам от острова. - Извини ме, но щом ще пътуваме с друг кораб трябва да замъкна един полу-жив твой колега до другия кораб.
Елфът кимна леко.
-Ако не е демонът го остави в моят кораб. Ние ще се погрижим за здравето му. Ако става въпрос за демонът...с голямо нежелание се примирих с факта, че демон ще бъде на мой кораб. Но щом Джак е решил, значи му се доверява. -после добави тихо- но не и аз.
Елфът кимна отново и се обърна към един от своите, с който започнаха бурна дискусия.
Бром използва възможността да ''драсне'' набързо и се изниза да събере скритите си кесий. Взе ги и тръгна след моряците към елфските кораби.

Този ден ставаше все по-шантав и шантав! Ако токъв беше животът на хората всеки ден, DC разбираше защо са се превъренали в това което са. Въппреки че все още й беше страшно интересно вече чъвстваше умора. А за капак на всичко се появиха и елфи....никога не беше общувала с тях. Знаеше разни неща за тях, но нищо сигурно.
"Ама накъде отиват всички?" DC се беше заплеснала да разглежда елфите и въобще не забеляза, че един от тях говореше с капитана, пропусна също и падането на мачтата и речта на капитана, но сега беше убедена, че всички се изнасят нанякъде. Подири Бром с поглед, но него го нямаше, после потърси и капитана, който беше обкръжен от елфи...нямаше какво друго да прави освен да пита юнгата. Юнгата беше единственият й познат сред моряците на кораба. В момента изнасяше някакви чували от кораба.
- Хей, Джаспър? Накъде са тръгнали всички? Не може ли да се поправи кораба?

-Виждаш ли корабите на отсрещното пристанище...няма начин да не си им обърнала внимание още когато дойдоха. Онова пристанище е специално направено за елфическите кораби, моряците казват, че те сами го направили, затова се различава толкова много от това. Онези почти бели кораби там са тяхни, ще пътуваме с тях.
Джаспър беше приключил с пренасянето на чували и сандъци от товарното и сега се моташе безцелно на пристанището за да привиква моряци, които още не бяха разбрали.

пост на Ади, който понеже съм идиот, изтрих
"Ще пътуваме с тях?" - ето пример за бързо взето решение от човек. Нимфата не можеше да повярва - не беше свикнала на толково резки промяни в настоящето и толкова неясно бъдещето. Може би за това харесваше хората, заради тяхната импулсивност и непрекъснато менящо се състояние.
Но не само хората бяха интересни в момента - щеше да пътува с елфи. Беше чувала разни истории за тях от други нимфи, общували с елфи. Не беше разбрала що за птици са, освен че са невероятно откачени и по-непредвидими дори от хората. Разбира се всичко непридвидимо я привличаше и тя реши да разбере за повече подробности не от юнгата а направо от някой елф. Запъти се директно към корабите им и незнайно защо спря пред висок, русокос елф с невероятно изящни очи и перфектни черти на лицето.
- Здравей - усмихна се тя - аз съм DC, доколкото разбрах, ще пътувам на вашия кораб.

Ази се усмихна на нимфата. С честите си пътувания до островите на полуелфите минаваше през едно от местата, където се събират доста нимфи. Почти винаги се спираше и оставаше на тяхния риф с дни за да общува с тях. Бяха доста подценявани, от елфите, създания. Неговите братя и сестри ги мислеха за диви и необуздани същества с неопределени магически сили. Наистина морските създания не познаваха земната твърд, но в свои води те бяха властни господари. Все пак дори и Ази разговаряше с тях с известна доза снизхождение и отчуждение, а понякога дори и подигравка, съзнавайки че е нагло от негова страна, но расата му се славеше с огромно его от край време.
-Елеазар, принц на Слънчевите гори и морските елфи, наследник на Енесар-Ази поздрави нимфата с типичния елфически поздрав - плавно движение на лявата ръка и едва забележимо кимване - Добра среща ДС. Нима и нимфа ще пътува на корабите ни?

- Наистина срещата е добра, Елезар. Надявах се да намерите място и за мен на кораба. Въпреки че мога да ви следвам и по вода...предпочитам да остана с екипажа. Мога също така да ти обещая, Елезар , че няма да създавам никакви неприятности на кораба ти и даже няма да съм през цялото време на него.
"Елезар....красиво име, като него. Не мога да повярвам какви създания има на сушата...нито една от рибите в морето не може да породи толкова различни и даже противоречиви чувства в мен колкото хората и елфите....А колко ли създания съществуват без дори да знам за тях?" - мислеше си DC.

-Малко вероятно е който и да било от екипажа на Джак да ни създаде проблеми. Простосмъртните, независимо от тяхното място в този хаотичен свят, независимо от способностите им и желанията, които изпитват, винаги са били прекалено непоследователни за да въдворят траен ред или хаос. Все пак се надявам човешката посредствена природа да не доведе до потапянето на товарния ни кораб. Макар и незначителна загуба, все пак ще е загуба, ДЦ.
Ази си пое дълбоко въздух, не си позволяваше да говори така сред други, които не са от тесния кръг на рода му.
-Ела с мен на кораба, повечето от екипажа вече се изнася към "Зора".
Елфът кимна с глава и подаде кавалерски ръка на ДЦ.

- За мен ще бъде удоволствие! - каза нимфата и последва Елезар. Елфите бяха много по-различни от хората. Чак сега осъзнаваше колко голяма пропаст ги дели. А къде ли беше нейното място в така подредените създания? Вярно, че бяха на нейна територия, но дали можеше да се мери по изящество с елфите? Силно се съмняваше....
Ходейки плътно до елфа, DC забеляза пред себе си как Бром внесе Калион на същия този кораб "Зора". Малко по малко целият екипаж се събираше. Повечето моряци се отправяха към товарния кораб, а повечето от чудаците - към "Зора". Сигурно скоро щяха да отплават....

Джак вече се беше настанил на товарния кораб, реши, че двама капитани на един кораб щяха да са в повече, а и не искаше да си има работа с елфически боен кораб и Елеазар като капитан. На сушата беше далеч по-приятен. На своя територия в горите беше дори забавен, но във водата ставаше...
Как не му се нравеше тази черта на елфите-ПЕРФЕКТНОСТ. Застана на палубата, наблюдавайки останалите, които те първа идваха.

Елеазар видя Джак и му помаха някак сковано с още по-скована усмивка на лицето. Не му се отдаваха човешките маниери и все пак продължаваше да се опитва да свикне с тях.
Погледна пред себе си, където човека с кинжала мъкнеше обсебения от демон.
-Каква е историята на едрия мъж с татуировката? До колко е опасен, DC? Заклевам се в моя народ, ако наруши спокойствието на корабите ми ще убия и него и демонът в него - макар и заканително, в интонацията нямаше и капка агресия.

- Историята му....не знам. Не знам дали някой въобще знае. Когато се качих на кораба той вече беше там. Беше спокоен, тих и тайнствен. Казват, че бил магьосник, но аз усетих още нещо в него - нещо много зло. Не знам как и защо, но мисля, че по моя вина това зло се отприщи и демонът в него завладя тялото му. Опитах се да го успокоя и най-накрая успях, но на цената на доста щети за това пристанище. Смятам да не общувам повече с него, за да не мога отново да му навредя по някакъв начин. - DC говореше с нежен, но тъжен глас за Калион и знаеше, че ще се наложи да спре да говори с него. Разбираше и в каква опасност ще се намира той на този кораб заобиколен от елфи.