Upon the sea!

Мамка му извинявай, не знаех че е твоя- беше всичко което успя да промърмори докато избягваше удара на капитана. Слабостта го прониза като нажежено копие и Бром се олюля но остана на краката си. Протегна на пред ръката си и каза ''Вземи си я '' като с другата се подпираше да не падне. Какво мамка му ставаше тази нощ...проблеми след проблеми. И тези крясъци надали щяха да останат незабелязани от екипажа....

Зениците на Джак се разшириха от удоволствие. Неговата си бутилка! Беше само негова! Погледна отново яростно Бром, но реши, че след като той мирно му е подал бутилката би било добре и той да остави дъската. Пусна я на земята. В този момент от товарното изкочиха двама моряци крещейки "Капитане! Капитане! Имаме огромен проблем! Капитане!"
-Млъкнете и двамата!?-извика капитанът.
-Да капитане, обаче...
-Обаче какво? Разбрах, че долу има някаква неимоверна патардия, ей сега идвам. Ако някой ми е счупил сандъците с ром, ще ви избия всичките!
Погледна отново към Бром и му подаде бутилката, по-скоро се опита да я навре в ръцете му.
-Пази я. Ако си мръднал от тук с онази голата ще те намеря и ще те убия с голи ръце, а после ще си взема обратно бутилката!

Бром тотално се обърка :
1-Капитана искаше да го убие защото му бе пипал бутилката а сега доброволно му я връчи.
2- Умората и студа го настигаха и хептен почваше да стопля бавно.
"Онази голата мамка му '' Бром съвсем беше забравил за жената ... все още асимилирайки случилото се той я затърси с поглед...

Колко смешна сценка само! Приличаха на две акули чук, които се биеха взаимно глава в глава! DC наблюдаваше странните ритуали на тези простосмъртни и се дивеше на първичната агресия и липса на умисъл, наистина беше невероятно как могат да се сбият и после сдобрят! Беше странен и начинът по който я зяпаха, преди това - обхождаха цялото й тяло с поглед, спираха се точно на едни и също места и сякаш не можеха да разберат какво всъщност виждат, и там ли е изобщо.
Точно когато се появиха още хора, които извикаха по-възрастния мъж, DC реши че е подходящ момент да се скрие отново. Не искаше да я намират все още, макар да нямаше представа къде може да отиде, освен отново във водата....но не искаше да се връща все още, знаеше че може да издържи още поне 5 часа без вода. Затова реши да се върне зад сандъците, да тръгне към другия край на палобата и там да намери някакъв път към каютите. Точно тръгна натам, когато чу как полуголият мъж я търси, забърза крачка и наорави всичко възможно той да не я види.

Мамка му- жената беше изчезнала- как ... чакай малко- тя беше с неговя кафтан, НЕГОВИЯ МОКЪР кафтан. Бром приклекна с бутилката в ръка и започна да търси капки по палубата ... Бинго! Поклащайки се къде от умора къде от алкохола той тръгна след водата. Тази жена... имаше нещо в нея- беше я виждал и преди...

Беше студено за това време на годината. Студът действаше като утрезвително за Джак, което никак не му се хареса. Ходеше бавно и се опитваше да чуе какво му говореха двамата лумпели. Надвикваха се един друг, удряха се, когато единият станеше прекалено шумен. Съжали, че остави бутилката у Бром, но беше сметнал, че тя само ще му пречи да пази равновение. Сега реши друго. Беше точно до кухнята, нямаше начин там да няма ром. Мина покрай някакво мръсно хлапе, което уж белеше картофи. Както си и мислеше, там имаше алкохол. Прегърна една бутилка, провери дали сабята и кинжалът са у него и тръгна към товарното. Хвърли бегъл поглед на хлапето, нямаше сега да пита двамата лумпели от къде се е взело, надяваше то да не е готвачът на кораба.
В товарното ставаше нещо странно. Имаше доста добро зрение и видя три фигури, две от тях бяха паднали, всъщност колкото повече се приближаваше, разблъсквайки и псувайки екипажа си установи, че едната беше мъртва. Изглеждаше направо зловещо, а той се беше нагледал на мъртъвци. Все пак беше отгледан от пират, а майка му през годините се изживяваше ту като проститутка, ту като наемна убийца. Изправеният мъж беше Калион, целият в кръв. Другият паднал обаче беше съмнителен. Всички замлъкнаха. Мина покрай бледият мъж, подмина Калион, изпитваше огромно желание да разбие бутилката в главата му, но така щеше да прахоса още една бутилка. Отиде при мъртвия моряк. Следи от зъби по врата, а очите му зееха като две дупки. Челото му също беше пробито. Може да беше постоянно пиян, но не беше тъп. Едното беше вампир. Ако се съдеше по ситуацията, вампирът беше онзи на земята.Той беше убил човека.
Джак не беше суеверен, не много. Вярваше, че когато моряк умре насилствено душата му остава на кораба и се превръща в лош дух. Затова трябваше. В този случай едва ли беше останала и капка от душата в този човек, това не беше дело на вампир. Погледна към Калион. Сега наистина му се искаше да счупи бутилката в главата му.

DC нямаше представа къде е и накъде да ходи. Усещаше, че мъжът я търси, но упорито се криеше зад всеки сандък, бъчва или нещо друго зад което можеше. Наблизо видя врата и се зачуди накъде ли ще я отведе....обмисляше и варианта да се върне във водата, но все пак влезе през вратата. Озова се в странно тясно помещение водещо към други тесни помещения. Реши първо да се скрие от мъжа и понеже нямаше накъде да върви застана зад вратата - това й се видя страхотна идея.
През това време хаосът продължаваше, чуваха се гласове из целия кораб, но най-вече от мястото накъдето се бе запътил възрастният човек. DC се напрегна, можеше да различи звуците, които те казват. Трябваше само да се вслуша в ритъма и мелодията им, да подреди различните звуци, после техните съчетания. Не беше толкова по-различно от това да разбереш един кит, но китовете имаха по-беден език, и определено по-спокоен. Тя забеляза едно съчетание което сякаш всяваше най-голям ужас и се произнасяше със страх и дори паника - "с м ъ р т"...

Добре не съм луд ... едно - чух я да ходи, две водата продължава и то в редица м/у щайгите. ''Крие се от мен!'' Принципно Бром би си я оставил да се крие, но картата бе в нея... Ха водата свършваше... "Моля те нека да не държи кинжал, нека не държи кинжал...'' - не държеше кинжал. Гледаше го с уплах или интерес - но по важно тя слушаше и мърмореше нещо. Отвън виковете се смесваха,а на Бром вече му бе писнало...
"Коя си ти мамка му...''- успя да изграчи с уморен и провиснал глас. Света пак започна да се върти около него...

Май скривалището зад вратата не се оказа толкова добро, колкото си го представяла. Мъжът я намери доста бързо, въпреки че се олюляваше. " Явно и аз съм му интересна" прецени DC, след като я беше проследил и намерил. Започна да го наблюдава, сега седеше прав, беше по-висок от нея и никак не изглеждаше толкова беззащитен колкото във водата.
"Коя си ти мамка му...'' - чу го да казва. Беше прост въпрос, разбираше го - интунацията не беше нова за нея и знаеше, че трябва да му припомни че вече са се виждали и да му каже защо е тук...."а, аз защо съм тук?" зачуди се самата тя.
Опита се да произведе същите звуци, но първоначално не нацели честотата. Резултатът от този неуспех беше проницателен звук, който май никак не се хареса на мъжа. DC опита втори път:
- Аз...ти...там - тя посочи морето - Ти падна, аз бях там. Аз съм морето. - задобряваше с всяко изречение, повечето беше чела от книги паднали в морето, но за първи път опитваше да произнесе това което мисли.

Bax... тая за малко да му скъса тъпанчета. После заговори - гласът й бе приятен, МНОГО приятен..
-Аз...ти...там - тя посочи морето - Ти падна, аз бях там. Аз съм морето.- Каза тя.
- Морето...аз... там...- Да, вече бе сигурен, тя го бе измъкнала от водата. Бром отдръпна ръката от кинжала си и го остави да си виси на колана му. Света пак се залюля. ''Мамка му! Ако припадна в средата на коридора кой знае какво щеше да й се случи на нея. А колкото и да ми е непритно да го призная й дължа живота си.''
Подаде внимателно ръката си. ''Хайде все едно отключваш сложна ключалка.''
- Ела с мен бързо... - успя да изрече, подпирайки се на стената.

Отвори бутилката и почна да налива ромът в гърлото си, опитвайки се да се удави в него. Алкохолът се стичаше по брадата му и реалното количество, което поемаше не беше толкова голямо. За около 1 минута успя да преполови бутилката. Отдалечи я от устата си, усмихна й се. Погали я, после я постави до мъртвия моряк, премести ръката му така че поне да изглежда сякаш я е хванал. С периферното си зрение виждаше, че вампирът пълзеше и се мяташе като червей след дъжд. След малко щеше да се разправи с него. Погледна отново морякът. Дори не можеше да си спомни как го наричаха. Мишката? Плъхът? Нее, нямаше защо да се опитва, там където отиваше сигурно щяха да знаят името му.
Обърна се Калион и вампира.
Извади сабята си и запрепуска към вампира. Кръвопиеца се премести в последния момент и бутна капитана. Изправи се и се узъби.
-Не се зъби, животно такова! Хванете го, проклети пияници! Искам го далеч от кораба ми! Без значение в какво състояние!

- Ела с мен бързо... - каза мъжът подавайки ръката си.
"А сега какво?" DC протегна и своята ръка и я постави върху неговата. Беше доста странно чувство - топла тръпка премина през гърба й, бузите й поруменяха и ушите й пареха. Реши да му се довери, щом е разбрал коя е няма да има лоши намерения. Тръгнаха залитайки, по-скоро той тръгна нанякъде залитайки, а тя го следваше.

Бром успя да се домъкне до стаята на Калион, следван от жената. Затвори и залости вратата и се тръшна на досега не използваното легло- трепереше. Надали бе треска - просто адреналина алкохола и студа му дойдоха в повече. Е, адреналина и студа бяха дошли в повече реши след като отвори бутилката и отпи солидно- чак се задави ...
Тук беше по-топличко и той успя да възвърне поне частично ума си. Даже вече не трепереше толкова- благословен да е ромът.
Огледа внимателно жената... Майната й на картата- коя беше тя? Беше го извадила от водата- помнеше лицето й ...
- Коя си ти всъщност- Бром се закашля - и защо си облякла дрехата ми?
-О, извинявай, не исках да се разхождам гола, а ти метна това.... знам че вие ги носите....реших че и аз мога, ако искаш ще ти я върна (тръгва да се съблича).
- Би било желателно- в съндъка в ъгъла има някакви дрехи "видях Калион да сменя робата си вчера", надали ще са женски но поне няма да настинеш в тях. - Бром надигна още веднъж бутилката. Още няколко глътки и щеше да е на крака.
DC се огледа за съндъка в ъгъла, отиде до него и извади оттам роба. Докато беше с гръб към Бром се съблече, обърна се към него закривайки се с косата си и метна кафтана право в ръцето му:
- Заповядай.
После си сложи робата, обърна се отново и попита:
- А на кой е това? И той ли ще си го иска?
- Не знам- успя да измънка Бром. Странно колко утрезвително може да действа голата жена дори и на мъж на предела на припадъка. Бръкна в кафтана си и извади подобието на карта, без да му мисли много повдигна сламенника на който лежеше и я навря отдолу. Вдигна погледа си и срещна нейния- ''Никому дума за това... '' - изрече крадеца тихо... "В крайна сметка- коя си ти? Как е името ти?''
Тя се замисли дали да му признае всичко, но след като вече знаеше за една негова тайна, можеше да сподели и една своя.
- Аз управлявам това море, аз поддържам хармонията между всички обитатели в него. Аз съм това което вие наричате нимфа, или русалка. Истинското ми име не ти е нужно, но може да ми казваш DC. Но нито дума за това. - каза тя и се усмихна
"Нимфа... Аз управлявам това море?'' - Тя или беше луда или ... казваше истината. Бром се бе наслушал на какви ли не историй по кръчмите, но да види с очите си такова създание'' Такова... атрактивно създание'' го шокира но той беше крадец- емоцийте не бяха силната му страна или поне НЕ трябваше да бъдат.
- Добре DC.. чуй ме много внимателно - аз съм ти длъжник задето ме спаси но не мога да те опазя. - Бром се надигна и приклекна пред съндъка на Калион. След кратко търсене намери една ленена риза ,която щеше да му свърши работа. Навлече я на бързо и надигна бутилката за последен път - дори капка не бе останала. - Сега ще изляза , искам да залостиш вратата след мен и да не отваряш на никой освен мен, ще запомниш гласа ми нали? Имам един ''приятел'', който сигурно ще знае по-добре от мен какво да правим от тук нататък.
- Добре, ще запомня гласа ти, но каква опасност има за мен? ако хората не ме искат на кораба си мога просто да си тръгна....но мислех че мога да ви помогна, ако се загубите, ако свърши храната или водата ви....аз не съм опсаност за вас.
'' Да, най - вероятно не си, иначе нямаше да ме извадиш от морето'' - си помисли Бром '' Но не знаеш какъв звяр може да е човека...'' На борда имаше поне 30-40 моряка- все някой щеше да я предизвика... Бром реши да си спести мисленето и каза просто: - Довери ми се, познавам сганта на хората... Нимфо. Моля те , не се показвай докато не дойда. - и с тези последни думи напусна стаята с намерението да намери човек ,който изобщо не харесваше.

Моряците се мотаеха, около вампира се бяха събрали поне 15 човека и се клатушката като затворници, на които им е излязъл късмета. Джак започна да се изнервя. Знаеше, че когато е пиян мерникът му не е никак добър, затова реши да изпробва една по-особена техника. Прицели се в скрития ром, който се намираше в една ниша над главата на вампира. Всъщност до него имаше достъп само човек в каютата на капина. Тя се намираше в отделно "скришно" помещение под бюрото на Джак, което той с двете си ръце прикачи. Беше добавил едно сравнително тясно квардратно пространство близо до товарното и беше замазал така дъските, че да не си личи, че са по-нови от кораба. Определено имаше старание в изпълнението на тази не лека задача. В стаята си след това беше изкъртил дъските под бюрото си, така че лесно да се разместват и беше метнал отгоре една прокъсана черга. Тайникът по начало беше пригоден за всякакви ценни предмети, които Джак не желаеше да дели с екипажа, но с времето капитанът се беше пропил и това се бе превърнало в свещенно място, където да пази своят ром.
Дилемата беше жестока. Ако все пак мерникът му беше точен, щеше да метне камата си право в скривалището за ром и ако това стане, всички щяха да разберат, че рома на кораба не е на изчерпване и капитана тайно си сръбва всяка вечер. Ако се стигнеше до това, щеше да убие всеки, който негодува. В него течеше пиратска кръв примесена с много алкохол все пак!
Виждаше вампира двойно, но тайника-единично. Прицели се, затвори очи и метна камата.
Чу се звук, който човек издава, когато нещо с размера на юмрук се е наместило между сливиците му.
Отвори очи.
Отвори ги още по широко.
Беше оцелил вампира право в гърлото малко под адамовата ябълка.
Започна да примигва за да фокусира дали наистина това беше вампира.
Половината лумпели ръкоплясаха, другата половина зяпаха тъпо.
-Хайде, какво чакате.
4ма човека държаха ръцете и 2ма краката на вампира. Капитанът се приближи. Хвана дръжката на камата и я завъртя няколко пъти в гърлото на вампира. Реши, че това далеч не е достатъчно, затова повтори упражнението още няколко пъти.
По негова заповед изкараха вампира на палубата. Той вече се съпротивляваше все по-малко. Според юнгата след около половин час щеше да съмне. Джак му се довери и нареди на 2-ма от моряците да хвърлят вампира през кораба.
Не изчака да види какво ще стане когато слънцето изгрее, остави екипажа да зяпа любопитно и отиде да издирва бутилката, жената и крадеца.

Бром излезе на палубата, тъкмо когато моряците изхвърлиха нещо, не те изхвърлиха НЯКОГО през борда... страхотно... ако този някой бе магьосника значи Бром го беше закъсал МНОГО!
Бързо притича и се прикри межу съндъците (същото място където бе оставил ботушите си). Заслуша се...
- Ха, капитана му еба мамицата на проклетника...
- Шибан кръвопиец...
''Какво е станало докато се ''разправях'' с DC мамка му?!?'' Бром извади кинжала си и използва острието като огледало, не видя нищо същественно, само моряци зяпащи упорито в океана. Реши да си пробва късмета надигна се и сви внимателно покрай един от съндъците- до входа към трюма имаше само 3-4 метра... лошото беше обаче , че както сви -така налетя на капитана. "Мамка му''...

Капитанът без малко не се блъсна в крадеца.
"Днес ми върви" помисли си Джак.
-Къде ми е рома и къде отиде жената? Къде е картата от бюрото ми? И още един доста съществен въпрос-какво правиш на този кораб?
Калион му беше казал нещо по повод това пиянде, което стоеше пред него, но смътно помнеше какво точно.
"Не си мисли, че ще успееш да се покриеш, на палубата в момента има близо 25 човека!" продължи мислено Джак.

''Днес явно не ми върви''- си помисли Бром, но пък си каза и едно доста приятно ''МАЙНАТА МУ...'' Беше му писнало да се крие и промъква... откакто се бе качил на кораба и се бе напил като куче, бяха го били, вързали за мачтата, били отново, бе паднал през борада и пак го бяха били... дотук с ''държенето на главата ниско''.
- Добре капитане - каза той слагайки дясната си ръка на сабята си и лявата в/у дръжката на кинжала.- рома го изпих''С кеф при това'' , нямам идея къде е жената която ме измъкна от водата- сигурно е на същото място от където се появи а боговете знаят че аз си нямам представа къде е това. Колкото до това къде е картата от бюрото ви и идея си нямам дори за какво става дума аз дори не мога да чета имената на кръчмите в който влизам -камо ли карти. А на този кораб се озовах защото се напих като куче и пребих един ''отворко '' който се оказа син на капитана на градската стража, нямам идея какво е ставало но на другия ден навсякъде имаше плакати за издирване с моя лик.... След това се събудих в трюма ви.... И след това вързан за главната мачта...Това е капитане... Сега, какво следва ...сър?

Джак се почеса по главата. И сега какво? Идеите му се бяха изпарили с хвърлянето на вампира във водата. Но 2 неща знаеше със сигурност. Крадецът знаеше къде е жената и къде е картата.
Пое си дълбоко въздух и се провикна с цяло гърло:
-Някъде на кораба има жена! Намерете я, ВЕДНАГА!!
Всички масово се разбягаха, дали паника или теглени от липсата на женска плът в продължение на дни...
Погледна отново крадеца, беше в готовност да нападне.
-Отведи ме при нея преди някой друг да е стигнал до там. Това е моят кораб, а на моя кораб не толерирам лъжи и кражби. Искам и картата си. Бутилката ще я преживея...за сега.

На Бром взе да му писва, но нямаше как... дори и да съсечеше капитана пак оставаше екипажа. Против всеки инстинкт на тялото му- щеше да трябва да хитрува...
- Отзови мъжете си Капитане и ме заведи при мага....след това ще получиш всичко което искаш- изрече Бром сваляйки сабята си, но задържа ръката си в/у дръжката на кинжала.
-Не си в позиция да поставяш ултиматуми. Държиш 1 моя вещ и нещо, което не би трябвало да е на този кораб. Има два начина да ги намеря-като ме отведеш там доброволно...или като се сбием тук. Евентуално ще ме намушкаш, защото ми изглеждаш една идея по-трезв. И после какво? Заместник-капитана и още поне 20 човека ще те наобиколят.

Мага...2 машинни колела заработиха в главата на Джак, постепенно се включиха още и мозъкът му започна да действа на пълен уборот. Ето къде би скрил момичето. В каютата на мага, никой няма да посмее да влезе там.
Подвикна на двама от моряците, които още зяпаха тъпо през борда какво се е случило с вампира и крещяха нещо в изблик на очарование. Те дойдоха и той им измомори нещо под нос. Единият изкриви лицето си в гримаса, която определено показваше нежелание, но другия беше доста ентусиазиран. И двамата хукнаха.
Джак се ухили на крадеца.
-Всъщност....добре, ще те заведа при мага.

''Води ме в капан- няма съмнение''- но капитана бе прав, нямаше измъкване ...
- Е капитане, заведи ме ... и ще получиш всичко. Отзови мъжете си или ще има кръв тази нощ. -Бром пусна ръце от оръжията си и се приближи опасно близо до капитан и прошепна... ''Тя спаси живота ми... ако не искаш да губиш от мояците си отзови ги !''
Очите му говореха достатъчно за намеренията му.

-Моряците ми са глупави, но няма да й посегнат-суеверни са. Има и такива сред тях, които вече са виждали нимфи. Да, знам, че е нимфа. ПРедположих, че гола жена , която изглежда така, няма да се е качила с нас на кораба и никой да не я забележи толкова дълго.
Изкрещя пак, след малко заместник капитана се появи, Джак му каза:
­-Накарай моряците да правят каквото обикновено правят. Нека да не търсят повече жената...
-Но, капитане...
-Отиди в стаята на Калион и я остани там да я пазиш. Тя е морска нимфа. Внимавай какво правиш, по никакъв начин не я предизвиквай или плаши.
Не изглеждаше изненадан от това, което Джак му каза, но капитанът имаше намерение да се занимава с това по-късно. Още откакто беше дошъл на кораба преди 8 години, измъкнат от водата, той показваше доста признаци, че има способности...предричаше бури, усещаше неприятности.
Джак го беше помолил да не споделя това с останалите от екипажа.
Погледна отново крадеца:
-Доволен ли си? Ще тръгваме ли?

''Що за птица е тоя..?'' Първо разбра всичко къде е сега знаеше и за DC... Бром не остави смущението да го обземе и каза
- Добре капитане -води ме...
Тръгна след капитана, внимателно оглеждайки се наоколо и въпреки всичко... измънка ''Благодаря '' -така че само капитана да го чуе.
Алкохолът беше стигнал до онази степен, в която Джак ставаше разговорлив и започваше да си спомня различни моменти от живота си. При него това беше степента, в която той е почти трезв.
-Сигурно се чудиш как разбрах...Аз съм роден на кораб.Баща ми беше свиреп пират, който за нещастие един хубав ден си изпати заради рома. Затова и предпочетох да съм пияница на кораб, който не се издирва от 15 държави и два пъти по толкова отделни пиратски кораби или цели коалиции. През целият си живот съм се нагледал на всевъзможни морски създания, за които дори и тази нимфа няма представа. На 15 бях пленен от друг пиратски кораб, прокълнат пиратски кораб, предполагам си чувал за такива. Баща ми беше убит, а аз трябваше да стана храна на акулите. Но за мой късмет ме изхвърлиха на място, където освен множество акули имаше и нимфи. Те ме спасиха и заведоха почти до брега.
Джак вървеше вече все по-уверено без да криволичи и залита. Чак сега усети, че в ръката си все още държеше бутилка с ром. Надигна я и отпи няколко големи глътки, за да не си позволи да изтрезнее.

- Значи и двамата имаме нещо общо ... - НЕ не говори за миналото си мамка му!!! .Дали ако поискаше глътка щеше да си отнесе боя... какво пък.
- На къде отива тоя кораб в крайна сметка? И как се озова човек като теб нагърбен с магьосник на борда? И по важно - какво ще искаш от мен да направя за да се измъкна от този кораб жив?
Надолу по трюма...Бром надуши кръв!!!

-В тези води има много опастности. Един магьосник никога не е излишен. Трябва да оставим стоката на остров, който се намира на 2 дни път от тук. Там ще спрем за около седмица, защото аз имам работа, която трябва да свърша.
Джак спря изневиделица, обърна се към крадеца и продължи:
-От теб се иска да спреш да крадеш от мен. И може би ще стигнеш читав до брега.

Тук Бром вече не се здържа и се разсмя сърцераздирателно .... мамка му- харесваше капитана
- А какво ще кажеш да крада ЗА теб?
В кой град ще спрем и ...може ли една глътка? ... КАКВО МАМКА МУ Е СТАНАЛО ТУК? - Бром побеля... Калион се бе свил, целия в кръв, треперещ...а до него имаше труп.
- Какво е стнало тук по дяволите?- попита Бром капитана. Ха , стария морски вълк все едно гледаше как птички се гонят -изобщо не му правеше впечатление трупа.

-Онзи, който изхвърлихме беше вампир, а тук освен маг явно си имаме и не толкова заспал демон-отбеляза равно капитана, след което подаде бутилката на крадеца.
Започваше да му идва в повече...вампир, магьосник-демон, телепат, крадец, ГОЛА НИМФА...какво още можеше да се появи?!

През целия си живот най-странното нещо, което бе виждал Бром бе едно джудже ,което се бе трупирало на една от масите - та този разказ му дойде в повече.
- Как така вампир? И КАК ТАКА ДЕМОН? - Бром се осъзна чак след около 10 секунди че пропуска пиячка. Взе бутилката и жадно отпи- вече не бе толкова блед.

-Прекалено късно е да го извадим от водата, за да питаме как така кръвопиец е попаднал на кораба ми. А колкото до Калион...подозирам, че освен човека, в него има и затворен демон. Виж как е умрял човека, който между другото моряците трябваше да вдигнат, но явно не са посмени, защото магьосника се превива точно пред него. Виждаш ли дупката в главата му? Демоните изпиват душата на хората...привлича ги особено момента когато човек е на крачка от смъртта. Обикновено са доста по-чисти в работата си...не искаш да знаеш от къде знам.
Джак почти насила взе бутилката от Бром и отпи отново. Усети как скоро и тази бутилка ще свърши. Чудеше се дали запасите в тайника ще стигнат докато стигнат брега.

Бром се обърна и се изнесе. Излезе от товарното и приседна на такелажа.Капитана го бе последвал с неговото си темпо. Бром го изгледа - що за живот трябва да води човек за да приема случващото се по този начин - да капитана бе пиян и все пак...
- Кога ще стигнем суша?- попита крадеца с поглед блуждаещ в далечината.

-2 дни, ако няма повече проишетвия. Островът, който трябва да стигнем е не далеч от континентална суша, казва се Нинелия. Известен е с евтини проститутки, евтин ром и евтин тютюн, чести посещения на пирати и много "необясними" проишествия. Не ти препоръчвам да оставаш там, след като това тук те кара да пребледнееш.

- Не съм свикнал да се разправям с демони и вампири.... лесно мога да си намеря занимание там. И все пак - какво реши за предложението ми капитане? - Бром се надигна, не знаеше какво ще прави от тук натам но все пак...

-Какво ще искаш в замяна?

- Да оцелея, за пръв път съм на кораб и то изключително ''шантав'' кораб... това и някоя друга бутилка ... и искам.. нимфата да не бъде наранявана... това е капитане - склонен съм да работя и като обикновенн моряк ако трябва- все пак се оказах тук по погрешка. Не знам много за плаването но съм издръжлив и ловък ако не друго... Пък и магьосника ми вярва!

-Имаме сделка тогава. Нимфата няма да бъде наранена, освен ако сама не успее да предизвика целият екипаж против себе си. Имам намерение сега да отида и да говоря с нея, защото ако ще идва с нас на острова...ще трябва да се научи на много неща...и то бързо. И къде казваш, че ми е картата?

''Ха сега де '' си помисли Бром... капитана знаеше, че картата липсва. И все пак...
- Картата сигурно вече е на дъното на морето, след като влезнах в каютата ти да си взема кинжала ми се наложи да изчезна бързо, хвърляйки се във водата ... важна ли е картата? Ако говоря с нимфата тя...-капитана го гледаше ... и Бром не знаеше ''как'' всъщност го гледаше капитана но е беше добре...

-Беше карта с някои...особености около острова и заобикалящите го по-малки, кои ще е добре да избегнем...и кои не...-капитанът изпадна в дъблок размисъл за около минута, преди да разбере, че се беше втренчил в крадеца-заради твоята глупост сега ще се надяваме да помня добре пътя, а алкохолът да не е изтрил важните детайли. Картата няма начин да не е съсипана вече. Ще потърся в старите карти, сигурно има втора, макар и не толкова пълна на същия участък.

Бром се замисли...
- Капитане,... нимфата може и да успее да ни помогне, ще говоря с нея. Имам нужда да поспя сега. - Бром се надигна и затръгва към каютата на Калион. - Къде да ви потърся след като мага се свести? И как е името ви... капитане?

-Джак е името ми, но ти можеш да ме наричаш "капитане". Сигурен съм, че и аз не можах да разбера твоето име. И не си и помисляй, че ще спиш сега. Аз също отивам към каютата на магьосника, оставих юнгата там, искам да видя дали все още е жив.
Надигна отново бутилката и реши да прояви любезност, като остави последните няколко глътки на крадеца.

Какво пък мамка му- Бром допи бутилката и се надигна - надали можеше да стане по-зле : "Бром капитане- името ми е Бром...''

DC беше любопитна - какво ли скри мъжът, каква беше тайната му? Можеше да погледне и без той да разбира - извади от скривалището лист хартия (листът който Той държеше здраво във водата). Разгърна го и загледа странните му символи и знаци. Всичко заедно образуваше картинка - много наподобяваща бреговете на близката земя. DC не веднъж бе спасявала китове, делфини, костенурки и акули оттам. Знаеше много добре, че там живеят както и добри скромни рибари, така и безскуполни и егоистични хора, грбещи от морето всичко което могат, всеки ден, сякаш бе последният им ден. Нa DC не й хареса картинката и я прибра точно когато на вратата се почука.
- Кой е? - май не трябваше да пита това ако искаше да остане скрита в стаята, но се сети твърде късно.
Джаспър не се страхуваше от стаята на мага и затова отиде сам. Точно както капитанът му беше казал вътре имаше жена. Усети нещо специално в тази жена и се довери на инстинка си, който му шушнеше да се отнася с нея като с кралица.
- Аз съм Джаспър. Капитанът ме изпрати при вас, за да ви пазя, да не ви намери някой докато той и мъжът, който ви скри, не дойдат.
DC усети, че Джаспър е момче, с млада и чиста душа. Той беше искрен и нямаше опасност да го пусне в стаята.
- Добре, Джаспър, ще те пусна, но можеш ли първо да ми донесеш вода, моркса вода.
Тази поръчка го объркна, но той изтича до палубата, взе едно празно шише ром и го напълни с вода. Занесе го и намери вратата открехната. Влезе, огледа се и я видя - висока красива жена, с дълга коса, облечена в робата на мага. Джаспър застина на място, когато и тя го погледна. Очите й излъчваха нещо, бяха сини и дълбоки и толкова нечовешки, колкото очите на демона. Но в тях имаше мистерия, загадка. Бяха очи като морето, а може би бяха очите на морето. Успя да се откъсне от вцепенението, но не и от очите. Направи две крачки към нея и подаде шишето.
- Благодаря Джаспър, ти си добър човек, но защо не затвори вратата?
Юнгата се принуди, извърна поглед и се върна за да затвори вратата - трябваше да бъде сигурен, че никой друг няма да я намери преди капитана да дойде. Обърна се към нея и седна точно срещу нея на някакъв сандък.
DC отвори бутилката и я изля върху себе си. Почувства се много по-добре, по-свежа и по-силна. Сега можеше да седи и да чака да дойде капитанът, как ли щеше да изглежда? Какъв ли щеше да бъде? Дали като юнгата тих и млад, или щеше да е стар и изхабен от живота. Не смееше да пита момчето, защото усети че той се страхува от нея, или поне от това което тя беше.
Стояха мълаливо, гледаха се и чакаха.

Калион каточели се поосвести, студа и заклинанията вплетени в кожата му си казах думата. Бръснача бе замълчал...
Мага почти бе възстановил контрола над дишането и телесните си движения. Съзнанието му се проясни и той успя най-сетне да възвърне зрението и слуха си. Колко ли дълго бе стоял по средата на трюма... Реши да не умува а да се изнесе от там. Панталоните му бяха окъсани, но щяха да му свършат работа, смъкна ризата на умрелия, казвайки същевременно бърза молитва и я нахлузи в/у окървавената си плът. Какво щеше да последва- нямаше и идея, но в едно бе сигурен - НЕ МОЖЕШЕ ДА ОСТАНЕ ТУК!- Каютата, точно така трябваше да стигне до нея.... там щеше да свали кръвта от себе си и да помисли....
С неуверени движения се закатери по стълбите.

Чуха се стъпки, на врата се затропа. Юнгата скочи от мястото си и отвори вратата.
Вътре влезе първо мъжът, после и капитанът. Казаха нещо тихо на юнгата и той излезе пред вратата, а те пристъпиха към DC. Тя се изправи, дръпна робата, за да покрие още по-голяма част от голото си тяло и ги погледна със сините си дълбоки очи.

Калион успя да се домъкне до каютата си. Утрото вече бе настъпило и екипажа го гледаше със страхопочитание... ''Няма как, ... нека поне се приведа в приличен вид когато дойдат да ме изхвърлят от кораба'' Изкачи няколко стъпала и тъкмо да посегне да отвори вратата към спалното , когато някой я отвори отвътре- беше помощник капитана...

Бром
Бром и капитна влезнаха в каютата на мага в която ги чакаше нимфата... Бе красива загърната в робата... ''Дано само не си отвори устата прекалено много- не искам да ставам храна за рибите '' си помисли крадеца

Капитанът
Джак почеса брадата си изучавайки нимфата. Алкохолът отдавна беше притъпил почти напълно сексуалното привличане, пък и нещо вътре в него винаги му казваше "не си лягай със същества, различни от човеците...винаги е опасно". Самият факт, че дори се замисли за това го наведе на друга по-травмираща мисъл-изтрезняваше. Но за разбираем разговор трябваше да е в съзнание.
-Не се бой-каза Джак и остъпи крачка назад-никой тук няма да те нарани, но ще е хубаво да отговориш на някои въпроси. Един от които е какво правиш тук?

DC
DC бе очарована от хората у променливите им състояния. Предишния път, когато видя капитана, той беше някак замаян и разсеян. Сега и двамата ходеха и говореха по-точно.
- За мен е чест капитане, да бъда на този кораб. На въпроса ви ще отговоря бързо - видях него (сочи към Бром) да пада във водата и тъй като не помръдваше, реших да му помогна. Качих го на палубата, но после нещо в този кораб ме заинтригува. Като воден дух не общувам с хората, а само с рибите. От години изучавам преминаващите кораби и лодки, но за първи път имах възможност да се кача на един от тях. Реших че след като съм му помогнала, и той ще ми помогне, да общувам с вас без да се притеснявам за живота си.

Бром
Бром малко се изненада... '' Кога станах дипломат мамка му?.. И защо капитана ме гледа толкова злобно?''
- Ъм... - беше всичко което Бром успя да измрънка .
Как се отговаря на такова нещо?

Капитанът
Джак погледна отново Бром, измуча нещо тихо под мустак, после погледна отново нимфата:
­-Как се наричаш?

DC
– Може да ми казваш DC.

Капитанът
Джак се подразни видимо. Нимфа или не, тук дори магът-демон спазваше йерархия. На корабът ТОЙ беше шеф. Единственият, който си позволяваше да говори на "ти" на капитана и то само в извънредни ситуации беше юнгата, защото на практика Джак го беше отгледал и го приемаше за доведен син.
-Тук няма да е удачно да останеш, но решението взимаш ти. Отиваме в Нинелия, там ще взема няколко нови моряка, провизии и ще останем около седмица. Няма да имаш лесен и незабелязан достъп до вода, но поне ще се нагледаш на кораби и различните хора по тях.

DC
Нимфата забеляза промяна в изражението на капитана. Нещо което бе казала го промени. Все още не ги разбираше добре, но се надяваше това да се оправи бързо
- С радост ще остана и ще се постарая да не преча на кораба по какъвто и да е начин. Благодаря за тази услуга. Ще се постарая пътят ни до там да е възможно най-лек. Всичко което зависи от мен.

Бром се събуди от крещенето ... ''Пристанище!!!''
Екипажа се бе разбързал все едно се готвеха за двубой... Бром се надигна и се ухили, най-сетне щеше да има шанс да се позабавлява, а от това което бе чул от капитана '' Мераскуейна'' бе идеалното пристанище-град за него. Два метра от него Калион се надигна и погледна брега. Обсебения от фанатичен демон маг надали щеше да се чувства комфортно сред всички убийци и ''доброжелатели'' на острова...
-Май ще пропусна слизането на брега!- Промърмори Калион и закрачи към трюма.
''Пфф... ако искаш чудако- аз пък ще се позабавлявам'' си помисли Бром с широка усмивка- бе странно след ''инцидента'' и само 2 дни които бе прекарал помагайки на екипажа с работата(колкото да не скучае) бе открил че живота като моряк съвсем не е лош, но въпреки пиенето, пеенето, физическия труд и играта на карти и зарове - просто си му липсваше стабилността на земята под краката му.
Облегна се на перилото и се замисли, дали първо да обере някой като пристигне или първо да се напие, изтрезнее и тогава обере някой...
Решенията в живота никога не са лесни...

Джак все още не можеше да се престраши да стъпи на твърда земя. Имаше големи притеснения дали не беше забравил как се ходи по нещо, което не се люшка и не го разнася от единия в другия си край. Засили се. Понечи да направи скока, в последния момент се отказа.
Дали другите от екипажа го гледаха? Щяха да му се подиграват после. Не, нямаше, той беше капитана! Отново се засили и в последния момент отново се отказа.
"НЯМА РОМ!"
Без да се замисля се изтреля на пристанището, олюля се и без малко не падна във водата, продължавайки да се поклаща се ориентира към центъра на градчето.

Бетамеш беше прекарал вече прекалено много време в кухнята и мазата на кораба. Беше обелин точно три картофа и половона когато забеляза малката вратичка с катинар на която пишеше "не влизай". Естествено, изправен пред такава загадка Бета намери начин да ахне катинара. Успя изключително балъжки да имитира щипка на рак на дяснаа си ръка, едва не се осакати доживот, но успя да премахне не толкова здравата верига. Вътре в малката стаичка се беше натъркнал на изключително богат асортимент храни, вероятно за капитана или друга важна риба. Имаше буркани с компоти, риба, мед, и тележко.

С усмивка до ушите и без никакви задръжки Бета се напъпка с каквото можа, на фона на разни невъобразими шумотевици, които явно се случваха на палубата. След което се измъкна тихомълком, без дори да затвори вватата. На палубата продължаваха да се размотават разни хра наляво и надясно които не го и забелязаха. След кратаа обиколка Бета разбра и защо. Бяха на пристанище и доста хра бяха слезли вече. Бета подскокна на дългите си кльощави крака и слезе от кораба с останалите, точно след капитана, само дето той не го знаеше. Огледа фигурата на едрия мъж подозрително и се огледа. Ако в града имаше цирк можеше да поостане.